Читать «Сетаганда» онлайн - страница 149

Явно в цялото това правосъдие действаха различни стандарти. Сега, когато вълнението от преследването вече беше отминало, Майлс почувства внезапно отвращение. „Заради това ли жертвах живота си?“

— Ами… хоут Райън? И аз?

Погледът на Флечър Гиайа беше студен и отчужден.

— Това… е проблем, за решаването на който ще трябва да се оттегля и да размисля.

Императорът повика Бенин и след като проведоха кратко съвещание на половин глас, му каза да изпрати Майлс. Но докъде щеше да го изпрати? В посолството или в най-близкия карцер? И имаше ли изобщо подобни неща в Небесна градина?

Оказа се, че в посолството. Бенин върна Майлс в компанията на Ворийди и Иван и ги изпрати до Западната порта, където вече ги чакаше кола от бараярското посолство. Спряха за кратко и гем-полковникът се обърна към Ворийди.

— Не можем да контролираме какво влиза в официалните ви доклади. Но моят Небесен господар… — Бенин направи пауза, за да избере подходящата деликатна дума, — очаква, че нищо от онова, на което бяхте свидетел, няма да се превърне в обществено достояние.

— Мога да ви обещая това — искрено отговори Ворийди.

Бенин кимна удовлетворено.

— Бихте ли дали честната си дума, ако не възразявате?

Явно се беше запознал с бараярските обичаи. Тримата с готовност дадоха личните си клетви и Бенин ги остави сами във влажната нощ. До изгрева оставаха не повече от два часа.

За щастие, леколетът беше затъмнен. Майлс седна в ъгъла, като си мечтаеше да притежава таланта на Иван да бъде невидим. Но най-силното му желание беше да пропуснат утрешните церемонии и веднага да потеглят за вкъщи. Не. Щом беше стигнал дотук, трябваше да издържи докрай.

Ворийди се беше умълчал. Само веднъж проговори на Майлс с леден тон.

— Какво си мислехте, че правите, Воркосиган?

— Предотвратих разпадането на Сетаганданската империя на осем агресивни разширяващи се части. Осуетих плановете за война на някои от тях срещу Бараяр. Преживях опит за убийство и помогнах за залавянето на трима високопоставени предатели. Наистина, не бяха наши предатели, но все пак. А, освен това реших един случай на убийство. Мисля, че това е достатъчно за едно пътуване.

Ворийди известно време се бореше със самия себе си, след което малко безпомощно запита:

— Все пак наистина ли сте специален агент, или не?

В списъка на посветените… Ворийди не фигурираше. Не и в този случай. Майлс въздъхна.

— Е, ако не съм… поне успях като такъв, нали?

Иван трепна. Ворийди се облегна в седалката си без повече коментари, но явно бесен. Майлс мрачно се усмихна в тъмното.

ГЛАВА 16

Майлс се събуди от неспокойната си дрямка и откри, че Иван е сложил ръка върху рамото му и предпазливо го разтърсва.

Затвори отново очи, за да не гледа неясните очертания на стаята и братовчед си.

— Махай се — промърмори той и се опита да се завие презглава.

Иван поднови опитите си, този път по-настоятелно.

— Сега вече знам, че е било задача. Изпаднал си в типичното си за след акция кисело настроение.

— Не съм вкиснат. Уморен съм.