Читать «Сетаганда» онлайн - страница 127

— Може да прикрие деянието си в хаоса на събитията, когато те започнат. Но той все още не може да започне въстанието си. — Той направи пауза. — Но би имал нужда от Иван, ако иска по някакъв начин да обвини Бараяр в смъртта й… Не мисля, че тя вече е мъртва. Арестувана на кораба — да. Но не и мъртва. — „Моля те, Господи, само не и мъртва!“ — Знаем и още едно нещо. Хоут Надина успешно е укривала информация от него и дори го е подвеждала. В противен случай не би се опитал да направи това, на което бяхме свидетели.

Всъщност това можеше да бъде доказателство и че хоут Надина е мъртва. Майлс прехапа устни.

— Но сега Кети направи достатъчно грешни стъпки, за да могат обвиненията да бъдат насочени срещу него, а не срещу мен, нали?

— Може би — поколеба се Райън. — Той несъмнено е много умен.

Майлс се загледа в неподвижното кресло, което изглеждаше съвсем обикновено без вълшебната си електронна нимба.

— Ние също. Тези кресла. Някой най-напред трябва да ги зачисли със специален код към собственичките им, нали така? Голяма грешка ли ще бъде, ако предположа, че този някой е Небесната господарка?

— Напълно сте прав, лорд Воркосиган.

— Значи, щом разполагате с кода, вие можете да го прехвърлите към когото и да било.

— Не към когото и да било. Към която и да е хоут-дама.

— Илсъм Кети очаква след церемониите този мехур да се завърне с хоут-дама и бараярски пленник, нали? — Той пое дълбоко въздух. — Е… мисля, че не бива да го разочароваме.

ГЛАВА 14

— Открих Иван, сър. — Майлс се усмихна към комуникационния пулт. Образът зад посланик Воробьов беше неясен, но звуците от бюфета — приглушени гласове и тракане на чинии — се чуваха ясно. — Прави обиколка на Звездните ясли. Ще се забавим известно време, не можем да рискуваме да обидим домакинята. Но ще се помъча да го измъкна и да се срещнем преди края на партито. Един ба ще ни докара обратно при вас.

Воробьов беше повече от щастлив при тези новини.

— Добре. Така и би трябвало. Но полковник Ворийди не е доволен от такива спонтанни промени в една предварително подготвена програма и трябва да кажа, че започвам да се съгласявам с него. Моля ви… не разрешавайте на лорд Ворпатрил да направи нещо неуместно, нали? Хоут не са гем, нали разбирате.

— Да, сър. Иван се държи идеално. Като никога друг път — Иван все още лежеше неподвижен в склада, но възвърналият се цвят на лицето му показваше, че синерджинът е започнал да действа.

— А как е успял да получи това невероятно благоволение? — запита Воробьов.

— О, нали знаете какъв е Иван. За него няма нищо невъзможно. Ще ви обясня по-късно. Сега трябва да вървя.

— Много съм любопитен да разбера — сухо промърмори посланикът. Майлс прекъсна връзката и усмивката изчезна от лицето му.

— Уф. Успяхме да спечелим малко време. Много малко време. Трябва да действаме.

— Да — съгласи се спътницата му, тъмнокосата съпруга на Ро Сета. Тя обърна креслото си и двамата излязоха от кабинета с комуникационния пулт. Трябваше да бърза, за да не изостане.

Върнаха се в склада точно когато Райън и хоут Пел приключваха с препрограмирането на креслото на хоут Надина. Майлс погледна Иван, който все още лежеше на пода. Дишането му изглеждаше дълбоко и нормално.