Читать «Сетаганда» онлайн - страница 110

— Мислех си, че тези неща не могат да се издигат на повече от метър над повърхността — успя да произнесе той. Независимо от всички усилия, които полагаше, гласът му трепереше.

— Ако имате достатъчно начална височина, можете да контролирате спускането — спокойно отговори тя. Въпреки първото ужасно впечатление на Майлс, те всъщност не падаха надолу като камък. Плъзгаха се по крива над булевардите и парковете далеч под тях, към купола на Небесна градина.

Майлс ужасен се сети за вещицата Баба Яга от бараярските приказки, която летеше във вълшебен казан. Тази вещица не можеше да се определи като стара и грозна. Но точно в този момент не беше напълно убеден, че не се храни с непослушни деца.

След няколко минути намалиха скоростта си до скоростта на пешеходец. Бяха на няколко сантиметра над тротоара недалеч от един от малките входове в Небесна градина. Пръстите й пробягаха отново по контролния пулт и бялото сияние се появи отново.

— Ах — с бодър тон каза тя. — Не бях правила това от години. — Почти се усмихна, като… човек.

Майлс беше поразен, когато минаха покрай охраната, сякаш нея я нямаше. Последва само бърз обмен на електронни кодове. Никой не спря и не претърси мехура. Униформените мъже, които биха претърсили внимателно всеки един чужденец, стояха с уважение настрани, свели поглед към земята.

— Защо не ни спряха? — възкликна Майлс, неспособен да надмогне усещането, че щом той може да ги види и чуе, значи и те го виждат и чуват.

— Да ни спрат? — повтори жената, явно объркана. — Аз съм хоут Пел Навар, съпруга на Ета Сета. Аз живея тук.

За щастие, по-нататъшното им пътуване продължи ниско над земята, макар и малко по-бързо от нормалния човешки ход. Движеха се по изглеждащите вече почти познати алеи на Небесна градина към ниската бяла сграда с биофилтри на прозорците. Преминаването през автоматизираната охрана мина толкова бързо, колкото и влизането под купола. Продължиха безшумно по коридорите и се качиха на горния етаж.

Двойните врати се отвориха и те влетяха в голяма кръгла стая, чиито стени бяха боядисани в мек светлосив цвят. За разлика от всяко друго място в Небесна градина, в което беше попадал, тук нямаше жива украса от растения, животни или объркващите създания, представляващи комбинация от двете. Помещението беше тихо, предразполагащо към концентрация, без да отклонява вниманието… Това беше зала в Звездните ясли. Майлс си помисли, че би могъл да я кръсти Звездната зала. Осем облечени в бяло жени го очакваха, застанали тихо в кръг. Стомахът му още не се беше успокоил от проклетото падане.

Хоут Пел спря креслото си на предвиденото в кръга празно място, приземи го и изключи силовото поле. Осем необикновени чифта очи погледнаха Майлс.

„Никой не трябва да се изправя пред толкова много хоут-дами едновременно“ — помисли си той. Това беше като своеобразна опасна свръхдоза. Красотата им беше различна — три бяха с посивели коси, подобно на съпругата на гем-адмирала, една — с медноруси коси, а една — с мургава кожа, ястребово лице и синьо-черни къдрици, спускащи се по гърба и раменете й като наметало. Две бяха блондинки — неговата водачка и друга жена, чиито коси бяха с цвета на овесени стръкове. Една беше с тъмни очи и шоколадовокафява коса, подобна на косата на хоут Вио, но спускаща се на меки вълни, вместо на опашка. И Райън. Общото впечатление от всички отиваше далеч отвъд красотата, към нещо, което беше по-скоро ужас. Майлс слезе от стола и застана пред тях, благодарен, че твърдите му високи ботуши не позволяват на краката му съвсем да омекнат.