Читать «Грамофон на нощта» онлайн - страница 6

— Уейн, — казах му. — Спри веднага. Ако се концентрираш, той ще изчезне. Поседни за малко. Моля ти се. Вдишай дълбото. Всичко това е неестествено.

Тухлена стена би ми обърнала повече внимание. Знам, че когато Уейн се среща с други колекционери, се правят съботни надпревари. Виждаш ги в магазините. Странни хора. Но нито един не бе странен като този. Той беше мъртво странен.

— Уейн!

И двамата ме игнорираха. А в главата ми части от мозъка ми подсхачаха нагоре и надолу, викаха и сочеха, и не можех да повярвам какво казваха.

— О, ИМАМ ГИ ВСИЧКИТЕ, — каза той, като се обърна към Уейн, ЕЛВИС ПРЕСЛИ, БЪДИ ХОЛИ, ДЖИМ МОРИСЪН, ДЖИМИ ХЕНДРИКС, ДЖОН ЛЕНЪН…

— Много са разпространени, музикално де. — каза Уейн. — Имаш ли всичките Бийтълс?

— НЕ ОЩЕ.

И кълна се, започнаха да говорят за плочи. Помня че Г-н Приятел каза, че има всички композитори от седемнадесети до деветнадесети век. Е, би ги имал, нали?

Винаги е трябвало да се бия за Уейн вместо него, от начално училище, и това продължи достатъчно, хванах Г-н Приятел за рамото и се засилих да му фрасна един точно по средата на маската.

А той си повдигна ръката и усетих моята да удря невидима стена, беше като петмез на усещане, а той си махна маската, каза ми две думи и след това галантно хвана ръката на Уейн…

И тогава усилвателя изригна, защото както казах, Уейн не беше добър със съединителите и църквата имаше кабелация, която практически беше от 1800-та година или нещо такова, и тогава когато украшенията подхванаха огъня и всички започнаха да крещят и да бягат навън и не помня нищо до, горе-долу докато се събудих в паркинга с половината ми коса изгорена и залата избухваща като голям фойерверк.

Не. Не знам защо не са го намерили още. Даже и зъб ли?

Не. Не знам къде е. Не, не мисля че дължеше на някой пари.

(Но си мисля, че си има нова работа. Има колекционер, който ги има всичките — Пресли, Хендрикс, Ленън, Холи — и той е единствения колекционер, който ще има пълната колекция, където и да е. И Уейн не би пропуснал такава възможност. Където и да е сега, той им сваля кожените якета с много грижи и ги пуска с любов на графомона на нощта…)

Извинявайте. Замислих се миг.

Просто съм объркан за едно нещо. Е, милиони неща всъщност, но точно едно в момента.

Не мога да си представя защо на Г-н Приятел му бе нужна маска. Защо ли? Защото изглеждаше абсолютно същия отдолу, прост… полицай.

Какво ми е казал? Е, мога да кажа, че той идва на всички ни по някакъв познат начин. Може би само искаше да ми подскаже. Каза КАРАЙ ВНИМАТЕЛНО.

Не. Не, наистина ще си отида вкъщи пеша, благодаря ви.

Да, ще внимавам как вървя.

Информация за текста

Terry Pratchett

Turntables of the Night, 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/2713]

Последна редакция: 2007-11-21 10:00:00

1

Непреведима игра на думи. „prize spot“ — Spot — място, prize — награда.