Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 421

— Ти си разпознал Баал-замон — отвърна Моарейн. — Или по-скоро човека, наричащ себе си Баал-замон. Тъмния все още живее, затворен в Шайол Гул, и Сянката все още е възлегнала над Шарката.

— Светлината дано ни освети и защити — промърмори плахо Елейн. — Мислех… мислех, че Отстъпниците сега са най-лошото, от което можем да се тревожим.

— Ти сигурна ли си, Моарейн? — попита Нинив. — Ранд беше сигурен — и още е сигурен, че е убил Тъмния. А ти, изглежда, твърдиш, че Баал-замон изобщо не е Тъмния. Не разбирам! Как може да си толкова сигурна? И ако не е бил Тъмния, то кой е тогава?

— Мога да съм сигурна поради една съвсем проста причина, Нинив. Колкото и бързо да изгни, това все пак беше човешко тяло. Нима можеш да повярваш, че ако Тъмния беше убит, щеше да остави човешко тяло? Онзи, когото Ранд уби, наистина беше човек. Възможно е да е бил първият Отстъпник, измъкнал се на свобода, или може никога да не е бил съвсем окован. Това може никога да не го разберем.

— Аз… може би знам кой е бил — каза колебливо Егвийн и се навъси. — Поне имам някаква догадка. Верин ми показа страница от древна книга, в която се споменава за Баал-замон и Ишамаел заедно. Текстът беше на Висок напев и почти неразбираем, но си спомням нещо за „име, стаено зад име.“ Може би Баал-замон е бил Ишамаел.

— Възможно е — отвърна Моарейн. — Може да е бил Ишамаел. Но и той да е бил, все още са живи поне деветима от тринадесетте. Ланфеар и Самаил, и Равхин, и… Пфу! Дори знанието, че поне някои от тези девет са на свобода, не е най-важното. — Ръката й легна върху черно-белия диск на масата. — Три от печатите са счупени. Само четири все още държат. Само четири печата стоят между Тъмния и света и сигурно дори те да са все още цели, той може по някакъв начин да докосва света. Каквато и битка да сме спечелили тук — битка ли, някаква малка схватка ли, не знам — то тя далеч не е последната.

Мат забеляза как лицата им придобиха твърдост — на Егвийн, на Нинив и на Елейн; бавно, с неохота, но и решително също така — и поклати глава. „Пусти жени! И четирите са готови да продължат с това, да продължат да преследват Черната Аджа, да се опитват да надвият Отстъпниците и проклетия Тъмен. Да, ама да не си и помислят, че този път ще тръгна да ги вадя от казана с врялата супа. Само да не си го помислят, пък да правят каквото си щат!“

Докато той се мъчеше да измисли какво да каже, едно от високите крила на вратата се отвори и в стаята влезе някаква висока жена с царствена осанка, с коронка със златен ястреб в полет над челото. Черната й коса падаше върху оголените й от роклята от фина червена коприна бели рамене. Деколтето бе изрязано дълбоко и Мат можа да види възхитителна пазва. За миг тя огледа заинтригувано Руарк с големите си тъмни очи; после ги извърна към жените на масата, хладно и властно. Като че ли изобщо не забеляза Мат.

— Не съм навикнала да ми възлагат да нося послания — обяви тя и размаха сгънат пергамент в нежната си длан.