Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 4

— Жена — каза Перин. — Би трябвало вече да я виждате. Ето тям — Той посочи, а Юно се изправи на седлото и здравото му око се присви. После едноокият колебливо кимна.

— Вярно че някаква проклетия мърда там долу. — Неколцина от останалите също кимнаха и замърмориха. Юно ги изгледа сърдито и те отново зяпнаха към небето и планинските върхове.

Изведнъж Перин разбра какво означават ярките цветове на ездача — зелена пола и яркочервена наметка.

— Тя е от Пътуващия народ — възкликна той изумен. Не беше виждал някой друг да се облича в такива ярки цветове в странни съчетания. Поне по свой избор.

Сред жените, които понякога превеждаха през планините, имаше какви ли не: просякиня в дрипи, влачеща се боса сред снежната виелица; останала сама търговка, водеща за юздите впряг товарни коне; благородна дама в коприни и фини кожи, с червени юзди на послушната си кобила, на седло със златни инкрустации. Просякинята си тръгна с кесия сребро повече, отколкото Перин смяташе, че могат да си позволят да й дадат, докато дамата им остави още по-тежка кесия с жълтици. Жени от всякакъв ранг, все сами, от Тарабон и Геалдан, дори от Амадиция. Но никога не бе очаквал да срещне тук жена от Туатан.

— Проклета Калайджийка? — възкликна Юно. Чуха се и други изненадани възгласи.

Раган поклати глава и перчемът му се развя.

— Една Калайджийка не може да е замесена в това. Тази или не е Калайджийка, или не е онази, която трябва да посрещнем. — Калайджии! — изръмжа Масема. — Безполезни страхливци. Окото на Юно се присви и това му придаде още по-кръвнишки вид.

— Страхливци, казваш, Масема? — промълви той. — Ако беше жена, щеше ли да ти стиска, проклетнико, да яздиш дотук сама и без оръжие, да те тръшне дано? — Нямаше съмнение, че жената щеше да е невъоръжена, ако беше от Туатан. Масема затвори уста, но белегът на бузата му изпъкна, стегнат и блед.