Читать «Умирай само в краен случай» онлайн - страница 64

Навън ме очаква шофьорът на Дрейк пред едрокалибрения масленозелен джагуар, който, кой знае как, е успял да се напъха в тясната улица. До тоя момент не съм имал щастието да видя нито колата, нито шофьора, тъй като обичайният рейс на шефа из Сохо е тъй къс, че би било смешно да използува превозни средства.

Мъжът в тъмносиня фуражка кима мълчаливо за поздрав, поема куфара, смества го в багажника, отваря ми задната врата, сетне се настанява зад кормилото и потегля, като през целия път не отронва нито дума. Отиваме за мис Грей, разбира се. Пардон, за съпругата ми. Оказва се, че тя живее не твърде далеч оттук, към Ковън Гардън, отвъд Чаринг крос, в доста прилична на вид къща, вероятно от тия, с мебелирани квартири, предлагащи уют на достъпни цени.

Може би кавалерството го изисква да изляза и да посрещна дамата, но не го правя, за да й помогна да разбере още от самото начало, че няма да играем на излишно кавалерство. Така че оставям шофьорът да я настани до мене и се задоволявам само да промърморя нещо като поздрав. След което и тримата си глътваме езиците чак до летището.

— Доколкото си спомням препоръките на Дрейк, поведението ви на глухоням не е напълно в духа на легендата — подхвърля най-сетне Линда когато слизаме от колата и тръгваме подир шофьора, носещ куфарите.

— Може и да е тъй — отвръщам. — Но какво да правя, когато темите не напират в главата ми. Ако искате да разговаряме, задавайте въпроси. Питайте не смятам ли, че времето ще се развали, а аз ще ви отговарям: „Не, мила, съвсем не смятам“, и други от тоя род.

— Че сте невъзпитан, това ми стана ясно още от първия път — признава Линда. — Не подозирах обаче, че сте и тъп.

— Тъп съм, вярно е. Но това си има и добрите страни. Иначе не бих могъл да понасям присъствието ви.

С подобни съпружески нежности стигаме до паспортния контрол. Полицаят само бегло поглежда документа на Линда и тутакси удря щемпела, ала проявява известна мнителност към моя паспорт и внимателно изучава физиономията ми. Готов съм да помисля дори, че работата е спукана, когато униформеният все пак благоволява да сложи печата. Обичайна мнителност към субекта с брада. Изглежда максимата, че зад всяка брада се крие по един подлец, е добила популярност и сред граничния персонал.

Пътуването в самолета минава при пълно мълчание. Линда, противно на указанията ми, не смята за нужно да задава въпроси, а аз, противно на нейните указания, продължавам да се държа като глухоням. Не че го правя нарочно, обаче си имам достатъчно други грижи, за да се занимавам и с нея. Предоставил съм й мястото до прозореца и пълната възможност да се наслаждава на облачните равнини под нас — какво повече.

Що се отнася до личните ми грижи, те са от чисто професионално естество. При нашата работа въпросът за връзката с Центъра е от жизнена важност и такава връзка наистина ми е осигурена за в краен случай. Само че при ситуацията, в която от самото начало съм хлътнал на Дрейк-сприйт, използуването на връзката е съпроводено с риска за пълен провал. Аз съм все още под наблюдение и нямам право на свободни действия. Следователно нямам право да предупредя Центъра, че пристигам.