Читать «Умирай само в краен случай» онлайн - страница 63

Дрейк замълчава, за да разкваси пресъхналите си уста. Сетне повтаря:

— Да, наистина: вие имате пълната възможност да избягате. И какво, ако избягате? Трябва да бъдете далеч по-глупав, отколкото ви мисля, Питър, за да избягате.

— Мислех, че проявявате най-после жест на доверие — промърморвам апатично. — А пък се оказва, че това е пак жест на сметка.

— Доверие? — вдига вежди червенокосият. — Тая дума твърде често се употребява, но не допускам някой да разбира смисъла й. Доверие, Питър, можете да имате само у един човек, когото добре сте стиснали за гърлото.

— А за кога сте предвидили пътуването?

— О, ще имате достатъчно време да обмислите подробно всичко. И да пуснете една малка хубава брада. Казват, че зад всяка брада се криел по един подлец, но това естествено не важи за хора като вас, Питър, и като покойния Георг Пети.

ПЕТА ГЛАВА

Лицето, което ме гледа от огледалото, наистина е доста различно от лицето на Емил Боев. Разбира се, то не е чак толкова изменено, както подир втория побой, нанесен ми от Боб и Ал. Добре все пак, че на Дрейк не бе му дошла на ум идеята да използува тия двамата като декизатори. Биха могли така да ми променят легитимацията, та дори генералът и Борислав да не ме познаят.

И все пак тоя човек с мургаво лице, черни коси, черна подстригана брадичка и очила в скъпи рогови рамки не съм аз. Това е британският търговец Доналд Стентън, готов да се отправи подир няколко минути на сватбено пътешествие с очарователната си съпруга Линда Стентън. Отдалечавам се прочее от огледалото, затварям капака на куфара, поемам го в ръка и се отправям.

Отправям се с леко злорадство. Линда не е познала: куфарът все пак е влязъл в работа.

— О, мистър Питър, вие вече тръгвате! — възклицава Дорис, която дежури долу.

Тя е напълно в течение на приготовленията ми, защото няма как да не е в течение и човек не може да пусне брада, без околните да го забележат. Обаче добрата жена избягва да задава въпроси. Тя отлично разбира, че както сама се изразява, тук, на тая улица, има неща, по които не се говори.

— Заминавам с тъга и надежда, мила Дорис — бързам да я уверя. — С тъга, че ви напускам, и с надежда, че когато се върна, най-сетне ще обърнете малко внимание на най-верния си поклонник.

— О, вие винаги се шегувате, мистър Питър. Най-първо гледайте да се върнете…

Тя не се доизказва, обаче недомлъвката и без туй е достатъчно изразителна. Вероятно от тоя хотел неведнаж са заминавали хора, които никога вече не са се връщали нито в хотела, нито в живота.