Читать «Умирай само в краен случай» онлайн - страница 46

— Не ви ли преча, мили? — запитва тя едва в тоя миг, без дори да си направи труда да погледне към мене.

— Съвсем не, скъпа — отвръща Дрейк, който пък не си прави труда да погледне към нея.

И като ме фиксира със светлите си очички, повтаря:

— Какво имате предвид?

— Поне две неща: първо, известни подробности по въпросната стока…

— Стоката е опиат — щом толкова се интересувате — прекъсва ме шефът.

— Съвсем не се интересувам каква е стоката — опиат или сутиени. Интересувам се, както вече ви казах, единствено от обема и тежината.

— Голям обем и голяма тежина, нали ви казах.

Замълчавам, за да му дам време сам да разбере, че подобни общи приказки нямат никаква стойност като информация. Вместо това обаче той изръмжава:

— А второто нещо? Какво е това ваше второ нещо?

— О, то е съвсем просто. Вие сам разбирате, че не съм наклонен да работя за шепа гвоздеи.

— Засега все още не съм ви предложил дори и гвоздеи.

— Тогава защо се чудите, че и аз не ви предлагам план?

— Слушайте, Питър! — произнася Дрейк с едва забележима заплашителна нотка. — Трябва да ви кажа, че не ви давам пари, за да ми държите такъв език. И че съм установил в предприятието си известен стил, който няма да позволя да се нарушава.

— Знам това — кимам. — И не се съмнявам, че ако се разсърдите, наново ще приложите стила си над мене. Вие имате власт да ме пребиете за трети път, мистър Дрейк, но тогава можете да се простите веднаж завинаги с плана.

— Това бъдещето ще покаже.

— Излишно е да надзъртате в бъдещето. По-разумно ще е да разберете още сега, че ако вие сте невероятно безогледен, аз пък съм невероятно инат. Такъв съм, уверявам ви: инат, до степен на самоубийство.

— Това бъдещето ще покаже — повтаря Дрейк, без да повишава глас, ала с известна мрачна интонация.

— Чудесно — отвръщам, като ставам. — Щом дотам се простира интелектът ви, можете да повикате животните си. Нямам какво повече да кажа.

— Не съм ви разрешил да си вървите, Питър — промърморва шефът.

— Не виждам защо трябва да ви губя времето — избъбрям. — Разговорът ни е приключен. Можете да повикате животните.

— Този път няма да бъдат животните, Питър! Този път ще бъде един друг приятел: извънредният и пълномощен посланик на смъртта. Изобщо ще проявя милосърдие към вас, макар да не го заслужавате. Ще ви пратя на оня свят без формалности.

Дрейк може би очаква да чуе от мене думи на топла благодарност, обаче аз се задоволявам да кимна бегло и да се отправя към вратата. Ако този тип и сега не излезе от кожата си, значи нервите му са наистина от стомана.

Той не излиза от кожата си. Само малко по-рязко от преди изръмжава:

— Връщайте се веднага, Питър, и не злоупотребявайте с търпението ми!

— Съвсем излишно е да се връщам, ако ще ми предлагате шепа гвоздеи, мистър! — заявявам, като все пак спирам сред кабинета. — Аз целия си живот съм го играл като комар и ще го проиграя като на комар, обаче няма да стана ваш портиер, нито ваш слуга, нито ваша пачавра, не ви ли е ясно?