Читать «Разплата» онлайн - страница 7

Преподобният Декстър Бел бе дошъл в методистката църква в Клантън три месеца преди Пърл Харбър. Това беше четвъртото му назначение и ако не беше избухнала войната, щеше да продължи да сменя църквите като всички методистки пастори. Те обикновено се задържаха в някоя църква само две години, най-много три, преди да ги преместят в следващата.

Преподобният Бел беше в Клантън от пет години и знаеше, че е само въпрос на време да го пратят другаде. За жалост, нареждането не пристигна навреме.

Той седеше на бюрото в кабинета си, в пристройка зад красивия храм, и както обикновено в сряда сутринта беше сам. Църковната секретарка работеше само три пъти седмично следобед. Пасторът беше приключил със сутрешните молитви, беше отворил анотираната си Библия и две книги върху бюрото и обмисляше следващата си проповед, когато някой почука на вратата му. Още преди да отговори, тя се отвори със замах и в стаята влезе Пийт Банинг, начумерен и целеустремен.

Изненадан от това нахълтване, Декстър смотолеви:

— А, добро утро, Пийт.

Но преди да се изправи, Пийт измъкна дългоцевния си револвер и каза:

— Знаеш защо съм тук.

Декстър застина, вторачи се с ужас в оръжието и едва събра сили да попита:

— Какви ги вършиш, Пийт?

— Убил съм много хора на бойното поле, отче, до един храбри войници. Ти ще си първият страхливец.

— Недей, Пийт, не! — извика пасторът, вдигна ръце и залепи гръб на облегалката с облещени очи и зяпнала уста. — Ако е заради Лайза, мога да обясня. Моля те, недей!

Пийт направи още една крачка към него, прицели се и натисна спусъка. Умееше да стреля с всякакви оръжия, с които в сражение беше убил незнайно колко хора, освен това ходеше на лов, откакто се помнеше. Първият изстрел прониза сърцето на Декстър, вторият също. Третият проникна в черепа му точно над носа.

Изстрелите отекнаха като артилерийски огън между стените на тесния кабинет, но само двама души ги чуха: съпругата на Декстър, Джаки, която беше в свещеническия дом от другата страна на църквата и чистеше кухнята. По-късно тя описа звука като трикратно приглушено пляскане с ръце. В този момент нямаше представа, че чува изстрели. Не би могла да знае, че съпругът й току-що е убит.

Хоп Пърдю чистеше църквата от двайсет години. Беше в пристройката, когато се разнесоха изстрелите и сякаш разтърсиха сградата. Той стоеше в коридора пред кабинета на пастора, когато вратата се отвори и Пийт излезе с револвер в ръка. Вдигна го, прицели се в лицето на Хоп и изглеждаше готов да стреля. Хоп се свлече на колене и проплака:

— Моля ви, господин Банинг, нищо не съм направил. Имам деца, сър.

Пийт свали револвера.

— Ти си добър човек, Хоп. Иди да съобщиш на шерифа.

2

Застанал на вратата, Хоп проследи с поглед как Пийт се отдалечава и спокойно прибира колта в страничния си джоб. Когато той изчезна зад ъгъла, Хоп, чийто десен крак беше с пет сантиметра по-къс от левия, закуцука към кабинета, вмъкна се през отворената врата и огледа пастора. Очите му бяха затворени, главата му беше килната настрани, а от носа му капеше кръв. Облегалката на стола беше изцапана с пихтия от кръв и мозък. Бялата риза на преподобния Бел беше почервеняла на гърдите, които не се повдигаха. Хоп осъзна, че с нищо не може да му помогне. В стаята се усещаше острата миризма на барут и на него му призля.