Читать «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма» онлайн - страница 260

И на това бе трудно да се противоречи. Арн искаше да се завърне у дома, копнееше толкова силно, че го боляха последните рани, които иначе бяха добре излекувани. Не можеше обаче да отрече пред себе си, че имаше огромен дълг към Саладин, който неведнъж му бе пощадил живота. Без милостта на Саладин той нямаше да може да стигне до родните земи. Арн обаче страдаше от участието си в една война, която вече нямаше нищо общо с него.

Бог обаче се показа милостив към мюсюлманите по не един начин. Германският император Барбароса се удави в една река по пътя си към Светите земи. Хората му положиха тялото в буре с оцет с намерението да го пренесат със себе си, но то все пак започна да се разлага и го погребаха в Антиохия. С него сякаш умря и германският кръстоносен поход.

И стана така, както Арн бе предрекъл — а именно че не сто хиляди франки християни се стекоха след мирното превземане на Йерусалим, а само десет хиляди.

Саладин бе освободил Ги дьо Лузинян, без дори да поиска откуп за него. Изправен пред новия кръстоносен поход на франкските държави, Саладин реши, че има нужда от мъж като крал Ги сред тях, защото щеше да му е от много по-голяма полза свободен, отколкото като пленник. Саладин имаше право в това — завръщането на крал Ги при хората му незабавно доведе до безкрайни дрязги за измяна и наследяване на трона сред християните.

Саладин обаче допусна една грешка, за която дълго щеше да съжалява. Когато крал Ги поведе християнската си войска от Тир към морето, за да се опита да си възвърне Акр — най-важният град за християните след Йерусалим, султанът не взе насериозно тази заплаха. След като крал Ги обсади Акр, Саладин, разбира се, изпрати войска, за да обсади на свой ред християните, които се озоваха между защитниците на града и армията на Саладин. Той сметна, че времето, лагерните болести и липсата на храна ще му осигурят победата над недотам страховития крал Ги. И макар да бе готов да пожертва много животи и бързо да разбие крал Ги, тази цена му се стори излишно висока.

Голямото му закъснение доведе дотам, че отначало френският крал Филип Огюст, а скоро след това и английският Ричард Лъвското сърце направиха десант и облекчиха положението на християнската обсада на Акр. Така Саладин влезе в ненужно тежка война, точно това, което се бе опитал да избегне.

Арн, разбира се, бе повикан в служба на Саладин, тъй като скоро можеше да се очакват преговори. И след като Саладин набързо успя да събере отново достатъчно много от мъжете си, които бе изпратил на заслужена почивка по домовете им след дългата и успешна война, той нападна дръзко, очаквайки бърза победа.