Читать «Булевардът на тузарите» онлайн - страница 322

— Ха, значи най-сетне си станала! — възкликна Тайър, връщайки се вкъщи.

— Снощи работих до три през нощта, ако си спомняш! — сряза го тя. — Не всеки има удобна работа от девет до пет като теб!

— По-добре кажи от девет до седем — поправи я Тайър. — А освен това нашата Гуч ме кара да работя и днес! Трябва да заведа хлапето й на гарата, за да посрещне приятелката си!

— Боже! — възмути се Лола. — Защо не може да го направи сама? Та това е нейното дете, все пак!

— Тя работи! — отсече важно Тайър. — По книгата си!

— Сигурно ще е ужасна! Надявам се да бъде пълен провал!

— Точно обратното — ще стане бестселър! Още отсега получава стотици хиляди отзиви за блога си!

— Е, най-малкото от всичко би могла да ни покани на сватбата!

— Хей, ама ти май все още не схващаш, нали? — изгледа я презрително Тайър. — Ние е теб сме нищо! Ние сме прислугата!

— Хубаво! — викна обидено Лола. — Щом искаш да се възприемаш като прислужник, давай! Обаче не включвай и мен!

— И какво смяташ да правиш по този въпрос? — изгледа я предизвикателно той.

— Във всеки случай не смятам да стоя със скръстени ръце и да чакам нещо да ми се случи! Съветвам те и ти да не правиш това! Виж какво, Тайър — отбеляза, влезе в миниатюрната кухничка и извади от хладилника бутилка минерална вода, — лично аз не смятам да продължавам да живея по този начин. От известно време разглеждам рекламите за имоти. Забелязах един миниатюрен апартамент на приземния етаж на една сграда на Пето авеню — между Единадесета и Дванадесета улица, само за четиристотин хиляди долара. Сградата съвсем скоро е станала кооперация.

— Ясно. Старата сграда на Били Личфийлд!

— Та с твоите сто хиляди годишно и моите осемдесет, това прави деветдесет хиляди след данъците. Което ще рече — почти осем хиляди на месец! Смятам, че би трябвало да можем да си позволим подобна ипотека, а?

— Ясно — кимна Тайър. — И апартаментът вероятно е колкото кутия за обувки.

— Бивш склад е, но какво от това? Все пак е на Пето авеню!

— А следващото, което ще предложиш, е да се оженим, нали? — изгледа я Тайър.

— Е, и? Да не би да се надяваш да намериш някоя по-добра от мен, а?

— Ще си помисля — отговори той. По небето бяха започнали да се събират тъмни облаци. Чу се гръмотевица. — Идва буря. Аз най-добре да взема да тръгвам!

Но докато двамата със Сам чакаха на „Пен стейшън“, облаците се изтеглиха без капчица дъжд. И когато излизаха от гарата на Седмо авеню, следвани от Доминик — тя беше мършаво хлапе с рядка руса коса, както отбеляза наум Тайър, — въздухът бе все още толкова горещ и задушен, че вече бе започнал да замайва главите на хората. Тайър спря едно такси и набута подопечните си хлапета на задната седалка.

— Никога досега не съм идвала в Ню Йорк! — изписка Доминик. — Толкова е претъпкано! И толкова грозно!

— Още не си видяла хубавото! Не се тревожи, хлапе, става все по-хубаво! — успокои я Тайър.