Читать «Булевардът на тузарите» онлайн - страница 321

По-късно през същия ден, някъде в ранния следобед, Лола Фабрикънт се събуди в леглото на Тайър Кор изтощена. Тайър беше излязъл — вероятно пак изпълняваше поръчки на онази кошмарна Минди Гуч. Лола се обърна и по навик веднага включи телефона си. Съботите би трябвало да са й свободни, обаче новият й шеф — лудият режисьор Харолд Димик, вече й беше изпратил шест нетърпеливи имейла, настоявайки тя да отиде в апартамента му, за да му каже какво да облече за сватбата на Шайфър и Филип. За момент през главата на Лола премина мисълта да не му отговаря, но после размисли. Харолд Димик имаше чудати навици и рядко говореше, но пък беше толкова луд, че трябваше да плаща на асистентите си заплата от осемдесет хиляди долара годишно, за да задържи някого при себе си. А Лола се нуждаеше както от работата, така и от парите, затова се бе научила да се примирява с Харолд и с ненормираното си работно време. Харолд току-що бе започнал снимките по някакъв независим филм и работеше почти денонощно, което означаваше, че и тя трябваше да работи така.

Тя стана, отиде в банята и наплиска лицето си с вода. Улавяйки отражението си в огледалото, тя за пореден път се запита какво точно бе станало с живота й. След като Джеймс бе престанал да се среща с нея, късметът й много скоро се преобърна. Марке се изпари, а заедно с него и блогът му „Шпионката“ и колкото и да беснееше, че той й дължи още две хиляди долара, Лола не бе в състояние да стори нищичко. Бе успяла да оцелее съвсем сама още мъничко, но парите й започнаха да се изпаряват много бързо, поради което бе принудена да помоли Тайър да й позволи да се премести при него. А после дори се опита да си намери нормална работа, но се оказа, че Джеймс е бил прав за ефекта от писанията й в секс рубриката. Всеки потенциален работодател като че ли знаеше за нея и тя не успя да си уреди дори интервю. А след това, по време на едно от задължителните й вече застоявания пред № 1, се бе сблъскала случайно с Шайфър Даймънд. Шайфър я бе забелязала да стои до храстите пред кооперацията на Флоси Дейвис и бе нарочно пресякла, за да я поздрави.

— Здравей, хлапе! — бе извикала, сякаш бяха стари приятелки и тя не й беше откраднала Филип. — Питах се какво ли става е теб. Енид ми каза, че си се върнала.

Лола се опита да си напомни, че мрази Шайфър Даймънд, но тогава усети, че попада под магията на личността й — та тя беше в крайна сметка звезда, така че ако трябваше да подари Филип на друга, то по-добре да е на Шайфър Даймънд, отколкото на някоя двадесет и две годишна хлапачка като нея самата! И така Лола осъзна, че без да иска, започва да си излива душата пред Шайфър и тогава Шайфър бе предложила да й помогне, изтъквайки, че това е най-малкото, което можела да стори за нея. Така тя й бе уредила среща с Харолд Димик — един от режисьорите на „Майка игуменка“. Благодарение препоръките на Шайфър, Харолд я беше наел, но откакто го познаваше, Лола си даде сметка, че намесата на Шайфър не е била чак толкова решаваща — Харолд се оказа такъв идиот, че само някоя толкова отчаяна като Лола би приела да работи за него.