Читать «Булевардът на тузарите» онлайн - страница 2

— О, не мога! — усмихна се Филип. — Аз съм не по-малко отчаян от Шайфър!

— Може пък нейният филм да е по действителен случай — продължи замислено Енид. — Едно време имаше една жена — Сандра Майлс, която беше игуменка, а след това стана главен редактор. Беше отдавна, през седемдесетте. Обядвала съм с нея един-два пъти. Абсолютна нещастница, но пък как да се чувства горката с мъж, който непрекъснато кръшка! От друга страна, нищо чудно след всичките тези години, прекарани в девственост, нещо да не е успяла да схване сексуалната част от брака. Както и да е! — Махна с ръка и допълни: — Важното е, че този сериал ще се снима тук, в Ню Йорк.

— Ъхъ — изломоти Филип, колкото да каже нещо.

— Сигурно пак ще бъдем съседи — добави леля му.

— С кого? — изрече нехайно Филип, опитвайки се да сдържи нарастващото си любопитство. — Със Сандра Майлс ли?

— С Шайфър Даймънд! — натърти Енид. — А Сандра Майлс напусна Ню Йорк още преди години! Като нищо вече е пукнала!

— Освен ако не е решила да отседне в хотел — подхвърли Филип, като имаше предвид Шайфър Даймънд.

— Но какви ги приказваш, за бога?!

Когато леля му най-сетне влезе в апартамента си, Филип остана на терасата и се загледа в парка на площад „Уошингтън Скуеър“. Едно от предимствата на техните жилища беше тази прекрасна гледка. Беше юли и паркът все още тънеше в тучна зеленина — поне до настъпването на августовските жеги. Обаче в момента растителността бе последното нещо, което го вълнуваше. Мисълта му се рееше на километри оттук, към доковете на остров Каталина преди двадесет и пет години.

— Значи ти си малкото генийче! — дочу Филип гласа на Шайфър Даймънд зад себе си.

— Какво? — обърна се стреснато той.

— Казаха ми, че ти си сценаристът на този скапан филм!

— Ако го наричаш скапан… — настръхна той и не посмя да довърши.

— Какво ще направиш тогава, момченце? — изгледа го присмехулно тя.

— Щом е толкова скапан, тогава защо играеш в него?! — контрира я Филип.

— Всички филми са скапани — по дефиниция. Защото не са изкуство. Обаче пък всеки има нужда от пари, дори и гениите!

— Аз не го правя за пари! — повиши глас той.

— Така ли? И за какво тогава?

— Може би, за да срещам момичета като теб? — отговори й той на въпроса с въпрос.

Шайфър се изсмя. Беше облечена в бели дънки и тъмносиня тениска. Липсата на сутиен отдолу бе очевидна, а босите й крака и голите ръце издаваха зашеметяващия й тен.

— Добър отговор, момченце! — кимна усмихнато Шайфър и се обърна, за да си върви.

— Хей! — подвикна след нея той. — Ти сериозно ли смяташ, че филмът е скапан?

— А ти? — изгледа го тя. — Пък и нали казват, че не можеш да оцениш работата на един мъж, докато не легнеш с него!

— Ти да не би да си планирала да лягаш с мен?

— Аз никога не планирам нищо. Просто седя и чакам да видя какво ще стане. Така животът е доста по-интересен, не мислиш ли?

И с тези думи тя се запъти към снимачната площадка.

Минута по-късно познатият глас на леля му отново изтръгна Филип от сладките спомени.