Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 6

Амая погледна внимателно дивана. На вид се различаваше от останалата мебелировка.

— Същият е, дадох го на тапицера, понеже беше целият в кръв; той сложи тази дамаска, понеже вече не произвеждали предишната, това е единствената промяна. Но щом легна тук, подушвам кръвта, останала под тапицерията.

— Студено е — каза Амая, прикривайки тръпката, преминала през гърба ѝ.

Той сви рамене.

— Защо не запалите котлето?

— Не работи от нощта, когато токът спря.

— Оттогава мина повече от месец. През цялото това време ли сте стояли без отопление?

Той не отговори.

— Ами хората от „Социални грижи“?

— Пускам само този с подноса, още първия ден им казах, че ако дойдат, ще ги посрещна с брадвата.

— Имате и камина. Защо не я запалите? Защо студувате?

— Не заслужавам повече.

Тя стана, отиде до килера с дърва и се върна с кошница, пълна с цепеници и стари вестници; коленичи пред камината, разрови старата пепел и нареди дървата. Взе кибрита от полицата и запали огъня. После отново седна. Старецът гледаше втренчено пламъците.

— Стаята на сина ви също е отлично запазена. Трудно ми е да повярвам, че човек като него ще спи там.

— Не спеше, понякога идваше на обяд, друг път оставаше на вечеря, но никога не преспиваше тук. Отиваше си и се връщаше рано сутрин, каза ми, че предпочитал да е на хотел.

Амая не го вярваше, вече бяха проверили, нямаше сведения да е отсядал в който и да е хотел, хостел или къща за гости в долината.

— Сигурен ли сте?

— Почти, вече го казах на полицаите, не съм сто процента сигурен, паметта ми не е толкова добра, колкото се опитвам да покажа пред социалните, от време на време забравям някои неща.

Амая извади джиесема си, който преди това бе усетила да вибрира в джоба ѝ, и видя, че има няколко пропуснати обаждания. Потърси една снимка, докосна екрана, за да я увеличи, и избягвайки да я поглежда, я показа на стареца.

— Идвал ли е с тази жена?

— Вашата майка.

— Познавате ли я? Видяхте ли я през онази нощ?

— Не съм я виждал през онази нощ, но открай време познавам майка ви; тя е малко по-голяма от мен, но не се е променила чак толкова.

— Помислете добре. Казахте, че паметта ви изневерява.

— Понякога забравям да вечерям, друг път вечерям по два пъти, понеже не помня дали съм вечерял, но не забравям кой идва в къщата ми. Майка ви никога не е стъпвала тук.

Амая загаси екрана и плъзна телефона в джоба на палтото си. Върна стола на мястото му и преди да излезе, отново притвори капаците. Когато седна в колата, набра един номер на телефона си, който продължаваше настоятелно да вибрира. Отсреща отговори мъжки глас, който изрецитира името на фирмата.

— Обаждам се с молба да изпратите някого да пусне едно котле; спряло е при последната голяма буря.

После даде адреса на Янес.

3

Амая паркира до Фонтана на ламиите, нахлупи качулката на палтото си и мина под малката арка, отделяща площада от улица „Педро Ашулар“. Виковете се чуваха ясно, въпреки грохота на пороя. Лицето на инспектор Ириарте отразяваше всичката тревога и спешната необходимост, които издаваха настоятелните му опити да се свърже с нея. Той ѝ кимна за поздрав отдалеч, без да изпуска от очи насъбралите се хора, опитвайки се да ги удържи и да им попречи да се доближат до патрулната кола, в която седеше уморен на вид мъж, облегнал глава на покрития с дъждовни капки прозорец. Двама полицаи се мъчеха без особен успех да образуват полицейски кордон около някаква раница, паднала на земята в средата на една локва. Амая ускори крачка, за да им се притече на помощ, докато вадеше телефона си, за да повика подкрепления. В същия миг още две коли прекосиха моста „Гилцаурди“ с включени сирени и за кратко успяха да привлекат вниманието на възбуденото множество, което замлъкна под воя им.