Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 2
Кинли Макгрегър
Първата реакция на Брейдън бе да си тръгне. Но как можеше простосмъртен човек да откаже такива райски плодове, когато те буквално се бяха разголили пред него? Това със сигурност беше изкушение, на което Брейдън не можеше да устои. Не че на сладострастник като него му трябваше много, за да поеме по пътя на изкушението.
Ако жените бяха решени да го съблазнят, тогава със сигурност той би бил доволен,
да го сторят. Трите дами го бутнаха на леглото и започнаха свободно да използват тялото му за собствено удоволствие. Възхитен, той им позволи да правят каквото пожелаят, отпусна се и просто се наслаждаваше на това, което му предлагаха.
- Милорд - измърка Пейшънс, докато пускаше тъмносинята си туника на пода. - Кажи ни отново как уби дракона от Килагарайгън. Прюдънс издърпа дясната му обувка, като разголи обутия му в чорап крак.
- Предпочитам разказа за онзи разбойник, който сте изпратили на оня свят на път към Лондон.
Пайъти плъзна ръце по бедрата му към задните му части.
- А аз предпочитам тази история, точно тук - Каза тя, като сграбчи в две шепи задника му.
- О, дами, дами - въздъхна той доволно. — Откъде да започна?
Повдигайки фустата си, Пайъти го дари с пищната гледка на голото си дупе, след което се премести и възседна скута му. Размърда неприлично бедрата си срещу неговите и отпусна жълтия плат около себе си. После смъкна надолу част от роклята си, излагайки на показ закръглените възвишения на добре заоблените си гърди.
- Защо не започнете оттук? - попита тя, плъзгайки ръка по горната част на лявата си гърда.
- Да, изглежда като чудесно място, от което да започна - отвърна Брейдън дрезгаво.
Но преди да успее да се включи в играта на графинята, вратата на стаята се отвори с трясък.
- Пайъти! - чу се гневен рев.
Брейдън се подпря на лакти и видя Руфъс, който стоеше на вратата, със стисната устни. Лицето на графа бе по-червено от жаравата на огъня, от което добре поддържаната му бяла брада изпъкваше още повече.
Брейдън изръмжа ниско в гърлото си. Не можеше ли един мъж да преживее миг на забавление, без някой ядосан баща, съпруг или брат да се впусне в претенции за кръвта му?
Е, ако първо се ожениш за жената, братко, няма да имаш такъв проблем. Брейдън трепна, когато познатите думи на Син отекнаха в главата му.
Ох, какво разбираше брат му? Син прекарваше точно толкова време в избягване на свещения брак, колкото и Брейдън.
Пайъти скочи от скута му с възмутен писък, докато другите две жени побързаха да се скрият в близкия ъгъл. Светлината на огъня и лоените свещи очертаваха трепкащите им сенки на стената.
Брейдън въздъхна със съжаление. Е, със сигурност бе забавно, докато траеше. Какви бяха тези мъже, които казваха, че заминават извън страната, а в същото време не го правят?
Човек би си помислил, че един мъж ще притежава по-голямо уважение от това да влети в покоите на жена си, без да извести за пристигането си. Защото такова нещо бе направо грубо.
