Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 134
Кинли Макгрегър
Саймън вдигна глава.
– Съжалявам, че те забърках в това.
– Спокойно, Саймън – каза той и сложи ръка на рамото му. – Ти не си ме забъркал в това. Аз бях. Знаех за последствията и направих своя избор.
Дрейвън се усмихна при спомена за нея в обятията си.
– Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, тя си струва.
Саймън го погледна сериозно.
– Надявам се да кажеш същото и когато ти извадят вътрешностите с лъжица и си още жив да го почувстваш.
– Случвало ми се е и по-лошо.
– Като например?
– Денят, в който ми изтръгнаха сърцето. Мога да те уверя, че екзекуцията на краля никога не може да се сравни с болката, която изпитах в деня, когато видях как умря майка ни. – Той се загледа в далечната стена, където някога бе разположена масата на баща им. – Никога не се бях изправял пред всичко това, до днес. И сега...
– Сега? – насърчи го Саймън.
– Не мога да кажа, че вече не ме боли, но някак си онази празнина в мен беше запълнена.
Саймън се намръщи.
– Каква празнина?
Внезапно разбра какво се опитваше да му каже Дрейвън. Бяха минали години, откакто беше споделял нещо с него.
Той се вцепени при тази мисъл и погледна Саймън комично.
– Кухата част между ушите ми. Сега върви и ме остави на мира.
Емили слезе по стълбите, за да изчака Дрейвън, но той никъде не се виждаше. Слугите бяха изчистили останките от подиума и когато се опита да поговори със Саймън, той измънка някакво неясно извинение и изчезна.
Тя се почувства като парий, когато седна пред горящия в камината огън в тъмната зала и зачака завръщането на Дрейвън. Една от неговите хрътки седна до нея и тя лениво я погали зад ушите, когато животното се загледа в огъня. Повечето обитатели на замъка се бяха оттеглили за почивка и тя се зачуди дали Дрейвън има намерение да се върне в залата тази вечер.
– Какво правиш тук?
Тя подскочи, като чу гласа на Дрейвън зад нея.
– Никога ли не издаваш звуци? – каза тя с разтуптяно сърце.
– Мислех, че си чула стъпките ми по стълбите – той се премести и застана зад стола ѝ.
Емили го погледна зад рамото си.
– Бих те попитала какво правиш тук, но предполагам, че по това време започваш нощното ти бдение.
- Да.
Тя се протегна и взе ръката му. Той леко я стисна, после я поднесе към устните си и целуна кокалчетата ѝ. Обля я топлина при този нежен жест.
Дрейвън пусна ръката ѝ и зарови в кесията си около минута. Емили се намръщи.
– Затвори очи – каза ѝ той.
Тя изпълни нареждането му. Той сложи нещо студено и тежко около врата ѝ. Емили опипа предмета с пръсти и разбра, че е колие.
Отвори очи и погледна надолу, за да види смарагдовата огърлица, за която търговецът се бе питал да я придума на панаира в Линкълн.
– Дрейвън? – попита тя с недоумение.
– Видях начина, по който я гледаше на панаира и поисках да я имаш.
– Но как?
– Изпратих Дрюс за нея в нощта преди да тръгнем.
Сърцето ѝ се преизпълни с топли чувства заради досетливостта му.
– Благодаря ти.
Той кимна.
Емили се изправи от стола и го целуна по бузата.
Дрейвън затвори очи, за да се наслади на усещането, което предизвикаха устните ѝ върху кожата му.
