Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 132

И само като си помисли, че се страхуваше да не я боли!

Тя се протегна и зарови ръце в косите му, докато той ѝ доставяше удоволствие. Насладата ѝ растеше, докато тя не си помисли, че ще умре и точно, когото беше сигурна, че това наистина ще се случи, нейният захлас се превърна в нещо дълбоко и силно. И тялото ѝ се взриви в множество малки тръпки от чист екстаз.

Тя отметна главата си назад и извика, докато цялото ѝ тяло се разтресе от невероятна сила.

Тялото ѝ все още трепереше, когато Дрейвън се намести върху нея и се плъзна вътре със силен и мощен тласък. Тя изстена от странното усещане да е дълбоко в нея.

Този път нямаше болка, а само чувство на пълнота.

На завършеност.

– Добре ли си? – прошепна той.

– Да – въздъхна тя и уви тялото си около неговото.

Дрейвън затвори очи, за да усети по-добре аромата, който се излъчваше от нея.

Бавно, за да не я нарани, той започна да се движи срещу бедрата ѝ, наслаждавайки се на тясната топлина, която го обгръщаше. Нейните въздишки на удоволствие го възбуждаха и когато тя започна да движи бедрата си срещу неговите, Дрейвън се притесни, че може да умре от удоволствие.

Тя заби нокти в гърба му, докато той засилваше тласъците си, един след друг дълбоко в нея. Ръцете и стоновете ѝ го зовяха отново и отново.

И когато дойде освобождението му, той си помисли, че ще ослепее от него.

Емили се усмихна, когато той потръпна и се отпусна върху нея.

Тя обви крака около бедрата му и се наслади на усещането за кожата му, притисната в нейната. На усещането, да го чувства още в себе си. О, но и тежестта му беше толкова приятна върху нея. Тя не искаше да го пусне никога.

Той дълго време не помръдна. Просто лежеше, докато тя не си помисли, че е заспал.

Дрейвън взе в ръката си златните коси, разпилени по възглавницата. Той можеше да почувства как гърдите ѝ се повдигат срещу неговите, когато тя си поемаше дъх.

Ако можеше, щеше да накара този момент да продължи завинаги.

Но рано или късно, трябваше да напуснат стаята и тогава...

Дрейвън затвори очи и изстена.

– Ще умра заради това – прошепна той, без да осъзнава, че го е казал на глас, докато Емили не се размърда.

– Не си ли малко драматичен.

Не, не беше. Познаваше Хенри добре. Нямаше нищо или никой, който да стоеше над законите на краля. Така беше откакто Хенри се беше възкачил на престола. Той се бореше за мир в царството си и независимо какво беше направил Дрейвън, баща ѝ никога нямаше да е удовлетворен, докато не го види мъртъв.

Тя се отдръпна назад, за да го погледне в очите.

– Ако се ожениш за мен...

– Как да се оженя? – попита той като се претърколи от нея. – Кой свещеник би посмял да ни ожени, без благословията на баща ти?

– Хората се женят тайно всеки ден.

– И тези женитби са бързо анулирани, щом го няма одобрението на настойника. Да не споменаваме и моята клетва пред краля. Хенри не приема предателството лесно.

– Това не винаги е вярно – оспори го тя. –Моят баща не спази клетвата си към Хенри, но въпреки това, запази земите си.

– Твоят баща запази земите си само защото дядо ти се би за Хенри и умря от удар, който получи, докато защитаваше гърба на краля. В отплата на това, той поиска от Хенри да се закълне, че ще прости на баща ти и няма да го остави безимотен.