Читать «Абсолютна памет» онлайн - страница 208

- А сега и теб - озъби се Леополд.

- На какво се дължат тези интервали, Белинда? Защо ми отмъщаваш след двайсет години? Заради него ли? Заради този тип? Заради „Лишени от правосъдие“? Затова ли измина толкова много време, преди да започнеш да убиваш? Знам, че си запомнила думите, които изрекох преди двайсет години - че искам да стана полицай. Спомням си изумения ти поглед, болката, която изпита. Но не си направила нищо. Не и тогава. Нищо до момента, в който си срещнала този тип. И си споделила с него. Разказала си му за парите, които родителите ти са получили като откуп. И той е решил да се възползва. Изопачил е думите ми, провокирал е тази маниакална отмъстителност, тази твоя всепоглъщаща вендета. Внушил ти е, че можеш да направиш само едно нещо, за да получиш възмездие. Внушил ти е, че трябва да го направиш, защото без него няма живот.

- Защо да й го внушавам? - попита Леополд. - Това беше нейното отмъщение, не моето. Тя трябваше да раздаде справедливост. Тя дойде при мен!

- Следователно идеята да се предреши като едър мъжага и да стреля по беззащитни деца е била нейна? - Декър погледна към Уайът. - Да не би да ми казваш, че си искала тъкмо това, Белинда? Да прелъстиш уязвима млада жена като Деби Уотсън, след което да й пръснеш главата? Ти ли го измисли? Та тя е била почти на твоята възраст, когато си била изнасилена. Тя е била едно уплашено хлапе с разбито семейство. Като теб! Искала е по-добър живот. А ти си я прелъстила. Накарала си я да се влюби до такава степен, че е започнала да вижда в теб своето спасение. Затова те е нарекла Исус. След което ти си я убила. Сякаш не те е било грижа за нея. Сякаш не те е било грижа за себе си. Като в случаите, когато хора, които би трябвало да защитават другите, правят точно обратното. Това ли е представата ти за отмъщение, Белинда? Защото не мога да повярвам. Това не си ти. Пет пари не давам колко си се променила. Не си се променила чак толкова!

Уайът мълчеше. Декър обаче възприе като позитивно обстоятелството, че не гледаше към него. А към Леополд.

Тя се надигна от сандъка и попита:

- Ти ли взе парите на родителите ми?

- Защо да го правя? Да си ме видяла да разполагам с пари?

Декър нямаше намерение да изпуска контрола върху ситуацията. Извика:

- Той го прави заради тръпката, Белинда. Обича да манипулира. Сигурно е останал очарован от онова, което си направила в училището. Той го е режисирал, все едно става въпрос за театрално представление. Най-вероятно е прехвърлил парите в някоя банка. Той е убил собственото си семейство, защо му е да създава „Лишени от правосъдие“? Единственият, който е бил лишен от правосъдие в случая, е самият Леополд, защото не си е получил заслуженото за това, че е убил семейството си.

- Вярно ли е? - попита Уайът.

Декър очакваше Леополд да продължи да отрича. Той обаче не го стори.