Читать «Абсолютна памет» онлайн - страница 207

Дулото на пистолета се заби в слепоочието му.

- Нали каза, че си умрял два пъти? - попита Леополд. - Третия път няма да ти се размине.

Декър продължи да говори:

- Вече бях виждал подобен белег. В една книга, която прочетох, но не забравих, защото ние никога не забравяме нищо, нали, Белинда? Сама го каза. - Помълча и я изгледа изпитателно. Когато тя понечи да каже нещо, той продължи: - Това е специфичен възел. Нарича се двоен удушвач. Прилича на кръстовиден възел, но е малко по-сложен. Упражнявах се да го правя по време на обратния полет от Юта. Установих, че е почти невъзможно да се развърже. Дори се нарежда сред най-ефективните възли в света. Използва се от шейсетте години на деветнайсети век. Нарича се още котвен възел. - Погледна Леополд. - Всеки моряк по света знае да връзва този възел. А преди да бъде разпределен на военна подводница, твоето приятелче тук е отраснало на лодките на баща си, който е бил рибар и е прекарвал шест месеца от годината сред водите на Адриатическо море. - Погледна Уайът и каза: - Мога да продължа. Знаеш, че всичко е в главата ми. Всеки факт, всяка подробност.

- Военна подводница? - отвърна надменно Леополд. - Австрия няма военен флот.

- Но Русия има. А ти си живял там след деветнайсетата си година. Изгонили са те от руския флот, защото са те хванали да крадеш от екипажа. Отне ми доста време да разгадая акцента ти, защото в него има и австрийско, и руско влияние. - Хвърли бегъл поглед на Леополд. - Ist gut, Herr Leopold? Така каза в бара. Може дори да не си се усетил.

Леополд стовари пистолета върху главата му.

Декър се отпусна безжизнено на стола.

Сега не само кракът, но и главата го болеше ужасно. Поносимостта му към болката бе по-висока, отколкото при повечето хора. Човек не може да играе професионален футбол, без да е в състояние да търпи болка. Но куршумът в главата нямаше да му причини болка. А да го убие.

Вдигна поглед към Уайът, която се взираше в Леополд. Декър не можеше да види лицето на австриеца и нямаше представа накъде гледа той. Пистолетът обаче си оставаше опрян в слепоочието му.

- Виждаш ли бучката на врата му, Белинда? Мисля, че е в терминален стадий и пет пари не дава за нищо. Освен това е наркоман. А за целта са нужни много пари. Мисля, че обича да манипулира хората. Според мен е измамник, който се възползва от отчаяни хора и ги прецаква. Ако междувременно изкара няколко милиона, както в твоя случай, толкова по-добре.

- Себастиан? - изрече едва доловимо Уайът.

Не това се надяваше да чуе Декър. Това нямаше да го спаси.

- Пълни глупости - отвърна Леополд.

Това също нямаше да го спаси.

- Ти си убила всички тези хора, Белинда - извика Декър. - Но има големи празноти. Продължителни интервали, в които не се случва нищо. Изминават почти двайсет години и изведнъж отвличаш Джайлс Евърс. После идваш и избиваш семейството ми. Кой е бил следващият? Родителите ти? Крие Сайзмор? Отново празнота. После „Мансфийлд“. И Нора Лафърти.