Читать «Червената кралица» онлайн - страница 11
Филипа Грегъри
Тя се засмива:
– О, Маргарет. Няма да останеш у дома с мен. Ще отидеш да живееш с него и брат му, в двореца Ламфи, в Уелс.
Примигвам.
– Почитаема майко, нима ще ме отпратите да живея сама с двама възрастни, зрели мъже, в Уелс? Когато стана на дванайсет?
Тя свива рамене, сякаш съжалява за това, но нищо не може да се направи.
– Това е добър брак – казва тя. – Кралска кръв и от двете страни на брачната двойка. Ако имаш син, той ще има много силно основание да претендира за трона. Ти си сродница на краля, а съпругът ти е полубрат на краля. Всяко момче, което ви се роди, ще държи Ричард Йоркски на разстояние от престола завинаги. Мисли си за това: не мисли за нищо друго.
Август 1453
Майка ми казва, че времето ще мине бързо, но, разбира се, то не минава. Дните продължават по цяла вечност, и никога нищо не се случва. Полубратята и полусестрите ми от първия брак на майка ми във фамилията Сейнт Джон не проявяват по-голямо уважение към мен сега, когато предстои да се омъжа за един Тюдор, отколкото когато щях да се омъжа за човек от фамилията Дьо ла Пол. Всъщност, сега те ми се присмиват, че ще живея в Уелс, за който ми разказват, че бил място, обитавано от дракони и вещици, където нямало пътища, а само огромни замъци в тъмни гори, където от водоскоците се издигали водни вещици и омагьосвали смъртни мъже, а вълците се скитали на огромни глутници и ядяли хора. Абсолютно нищо не се променя, докато една вечер, по време на семейните молитви, майка ми изрича името на краля с по-голямо от обичайното си благоволение, и всички трябва да останем на колене половин час повече, за да се молим за здравето на краля, Хенри VI, в този момент, в мига на неговите беди, и да се помолим на Нашата Повелителка новото бебе, което сега е в царствената утроба на кралицата, да се окаже момче и нов принц за Ланкастър.
Не завършвам с "Амин" молитвата за здравето на кралицата, понеже си спомням, че тя не се държа особено дружелюбно с мен, и че всяко дете, което тя ще роди, ще заеме мястото ми като следващия наследник на Ланкастър. Не се моля да не роди живо дете, защото това би било урочасване, а също и грехът на завистта; но съм сигурна, че липсата на въодушевление в молитвите ми ще бъде разбрана от Нашата Повелителка, която е Небесна Царица и е напълно наясно с престолонаследието и колко трудно е да бъдеш една от наследниците на трона, но да си момиче. Каквото и да се случи в бъдеще, никога не бих могла да бъда кралица: никой няма да го приеме. Но ако родя син, той ще има добро основание да претендира да стане крал. Самата Богородица е родила момче, разбира се, което било именно каквото всички искали, и така станала Нашата Владичица, Небесна Царица, и можела да се подписва като Кралица Мария:
Изчаквам, докато полубратята и полусестрите ми продължат напред, забързани да отидат на вечеря, и питам майка си защо се молим толкова горещо за здравето на краля, и какво има предвид, като казва "в мига на неговите беди"? Лицето ѝ е изопнато от тревога.