Читать «Червената кралица» онлайн - страница 10

До нея седи изключително красива жена, може би най-красивата жена, която съм виждала. Носи синя рокля, с минаващи през тъканта сребърни нишки, която блещука като вода. Бихте си помислили, че е люспеста като риба. Тя вижда, че се взирам в нея, и ми се усмихва в отговор, при което лицето ѝ засиява от топла красота като слънчева светлина върху водата в летен ден.

– Коя е тази? – прошепвам на майка си, която ме ощипва по ръката, за да ми напомни да пазя тишина.

– Жакета Ривърс. Престани да зяпаш – изсъсква майка ми и отново ме ощипва по ръката, за да ме върне в настоящето. Правя много нисък реверанс и се усмихвам на краля.

– Поверявам дъщеря ви на опеката на обичните си полубратя, Едмънд и Джаспър Тюдор – казва кралят на майка ми. – Тя може да живее с вас, докато ѝ дойде времето да се омъжи.

Кралицата извръща поглед и прошепва нещо на Жакета, която се навежда напред като върба край поток, с воал, надиплен около високата ѝ диадема, за да слуша. Кралицата не изглежда много доволна от тази новина, но аз съм слисана. Чакам някой да поиска съгласието ми, за да мога да обясня, че ми е предопределен живот, изпълнен със святост, но майка ми просто прави реверанс и се дръпва назад, а после напред пристъпва някой друг, и изглежда, че всичко е свършило. Кралят почти не ме е погледнал, не знае нищо за мен, не повече, отколкото знаеше, преди да вляза в стаята, и въпреки това ме повери на нов настойник, на друг непознат. Как е възможно да не осъзнава, че съм дете с особена святост, какъвто е бил и той? Няма ли да получа възможност да му разкажа за своите колене като на светица?

– Може ли да кажа нещо? – прошепвам на майка си.

– Не, разбира се, че не.

Тогава как ще узнае той коя съм, ако Бог не побърза да му каже?

– Е, какво ще стане сега?

– Ще изчакаме, докато другите просители се срещнат с краля, а после ще влезем да обядваме – отвръща тя.

– Не, имам предвид, какво ще стане с мен?

Тя ме поглежда, сякаш съм глупачка, задето не разбирам.

– Ще бъдеш сгодена отново – казва тя. – Нима не чу, Маргарет? Иска ми се да внимаваш. Това е още по-добър брак за теб. Ще бъдеш най-напред повереница, а после – съпруга, на Едмънд Тюдор, полубратът на краля. Момчетата Тюдор са синове на майката на самия крал, кралица Катерина дьо Валоа, от втория ѝ брак с Оуен Тюдор. Има двама братя Тюдор, и двамата – големи фаворити на краля: Едмънд и Джаспър. И двамата – с наполовина кралска кръв, и двамата – ползващи се с благоволение. Ще се омъжиш за по-възрастния.

– Той няма ли да иска първо да се срещне с мен?

– Защо му е да го прави?

– За да разбере дали ме харесва?

Тя поклаща глава:

– Те не искат теб – казва. – А сина, който ще родиш.

– Но аз съм само на девет.

– Той може да почака, докато станеш на дванайсет – казва тя.

– Тогава ще се омъжа?

– Разбира се – казва тя, сякаш съм глупачка, че питам.

– А на колко години ще бъде той?

Тя се замисля за миг:

– Двайсет и пет.

Примигвам.

– Къде ще спи? – питам. Мисля си за къщата в Блетсоу, в която няма празни стаи за един тромав и непохватен млад мъж и неговата свита, нито за по-младия му брат.