Читать «Гилдията на магьосниците» онлайн - страница 19

– Не – съгласи се Денил и стори път на Разпоредителя Лорлън и Върховния повелител.

– Ами ако не я намерим? – попита Разпоредителят своя спътник.

Върховният повелител тихо се засмя.

– Не се тревожете, ще я намерите – по един или друг начин. Разбира се за предпочитане е това да стане още утре.

Ротан поклати глава след двамата отдалечаващи се висши магьосници.

– Само мен ли ме е грижа какво ще се случи с горкото момиче?

Той усети ръката на Денил на рамото си.

– Разбира се, че не. Но все пак, приятелю, надявам се, че нямаш намерение да изнасяш лекции за милосърдието точно на него.

² Инкол – квадратен символ, не много различен от фамилния герб, пришит върху ръкав или ръкавел.

Глава 3

Стари приятели

Тя е лепка.

Гласът беше мъжки, младежки и непознат. „Къде се намирам?” – помисли си Сония. Като за начало, лежеше на нещо меко. Може би легло? „Не си спомням да съм си лягала...”

– Няма начин.

Гласът беше на Херин. Досети се, че той я защитава. Тогава проумя думите на непознатия и я заля вълна от закъсняло облекчение. На жаргона на копторите лепка означаваше шпионин. Ако Херин се беше съгласил, то тогава я очакваха големи неприятности... Но всъщност на кого е шпионин?

– Че какво друго може да е? – не се отказваше непознатият. – Тя владее магията. Магьосниците се обучават в продължение на години. Кой тукашен може да я научи на това?

Магия? Поток от спомени нахлу в главата й: площадът, магьосниците...

– Магия или не, аз я познавам откакто се знаем със Сери – каза Херин на момчето. – Винаги си е била нормално момиче.

Сония едва чуваше думите му. Тя сякаш се видя отстрани как хвърля камъка, как той преминава през бариерата и улучва магьосника. „Аз го направих – помисли си тя. – Но това не е възможно..."

– Но ти сам ми каза, че не си я виждал няколко години. Кой знае къде се е навъртала през това време.

Тогава Сония си спомни как беше почувствала нещо в себе си – нещо, което не би трябвало да притежава...

– Живяла е със семейството си, Барил – отвърна Херин. – Аз й вярвам, Сери й вярва и това е достатъчно.

„... и Гилдията знае, че аз го направих!” Старият магьосник я беше видял, беше я посочил на останалите. Тя потръпна при спомена за димящото тяло.

– Да не кажеш, че не съм те предупредил. – Барил все още не беше напълно убеден, но в гласа му се усети примирение. – Ако те прецака, не забравяй кой те е пред...

– Мисля, че е будна – промърмори друг познат глас. Сери. Намираше се някъде наблизо.

Херин въздъхна.

– Излез, Барил.

Сония чу отдалечаващи се стъпки, последвани от затваряне на врата.

– Стига си се преструвала, че спиш, Сония – промърмори Сери.

Нечия ръка докосна лицето й и момичето отвори очи. Той стоеше наведен над нея, ухилен до уши.

Сония се надигна на лакът и се огледа. Лежеше в едно старо легло в непозната стая. Докато спускаше краката си на пода, Сери я изгледа преценяващо.

– Изглеждаш по-добре – отбеляза той.

– Чувствам се добре – съгласи се тя. – Какво се случи? – Тя вдигна глава към Херин, който застана пред нея. – Къде се намирам? Колко е часът?