Читать «Гилдията на магьосниците» онлайн - страница 17

– Това ли е нападателят? – промърмори Болкан. – Та тя е още дете!

– Малък пакет с голяма изненада в него – рече сухо Сарин.

– Ами ако не е това нападателят? – попита Джерик. – Ами ако лорд Ротан греши?

Аорлън погледна към Ротан и леко се усмихна.

– Засега приемаме, че е прав. Скоро ще разберем потвърждава ли се неговата версия от градските клюки, а може дори да открием свидетел. – Той кимна към илюзията. – Достатъчно, лорд Ротан.

Ротан махна с ръка и илюзията изчезна. Когато отново вдигна очи, той срещна преценяващия поглед на лорд Сарин.

– И какво ще правим с нея, след като я намерим? – попита Винара.

– Ако е отцепничка, ще приложим закона – отвърна Аорлън. – Ако не е, ще я обучим да контролира силата си.

– Да, разбира се, а след това?

– Мисля, че лейди Винара имаше предвид дали трябва да я приемам сред нас? – рече Болкан.

Залата отново се изпълни с глъч.

– Не! Тя сигурно е крадла!

– Тя ни нападна! Трябва да я накажем, а не да я награждаваме!

Ротан поклати глава и въздъхна. Макар и да нямаше закон, който да забранява приемането на деца от низшите класи, Гилдията търсеше ученици единствено сред децата от Домовете.

– Гилдията не е приемала чираци извън Домовете от векове – рече тихо Болкан.

– Но ако Соланд е прав, тя може да е могъща магьосница – напомни му Винара.

Ротан прикри усмивката си. Повечето жени-магове ставаха Лечители и той знаеше, че лейди Винара щеше охотно да затвори очи за низшия произход на момичето, стига това да й осигури още една талантлива помощничка.

„Силата не е благословия, ако магьосникът е покварен” – цитира Сарин. Тя може да е крадла, дори проститутка. Какво влияние за човек с такова минало върху нашите ученици? Как бихме да сме сигурни, че тя ще спазва нашите закони?

Винара повдигна изумено вежди.

– Значи предлагате да й покажем на какво е способна, а после просто да блокираме силата й и да я тласнем към беднотията?

Сарин кимна. Винара погледна Болкан, който сви рамене. Ротан преглътна възраженията си и се насили да запази мълчание. Лорлън изгледа мълчаливо тримата магьосници, а изражението на лицето му не изразяваше нищо.

– Поне трябва да й дадем шанс – каза Винара. – Ако съществува и най-малката вероятност тя да приеме законите ни и да се превърне в достойна млада жена, то ние трябва да й дадем тази възможност.

– Колкото повече се разгръща силата й, толкова по-трудно ще ни бъде да я блокираме – напомни й Сарин.

– Знам – наведе се Винара напред, – но няма да е невъзможно. Освен това приемайки я в Гилдията, ние ще се представим в най-добра светлина. Малко щедрост и доброта ще бъдат значително по-полезни за пострадалата ни репутация, отколкото блокирането на силата й и връщането й в копторите.

Болкан повдигна вежди.

– Така е. Освен това ако обявим намеренията си да приемем момичето сред нас, това ще ни спести главоболията по издирването й. Щом научи, че може да стане магьосница, с всичките произтичащи от това ползи, тя сама ще дойде при нас.

– И загубата на тези блага може да се окаже достатъчна, за да я избави от изкушението да се върне към някогашния си начин на живот – добави Сарин.