Читать «Тайният орден» онлайн - страница 7

Понеделник

От самото начало всички уверяваха Скот Харват, че плана му не само не го бива, но и никога няма да сработи и че той е напълно луд. Тримата, които не изразиха подобни мнения, бяха наети на мига. Да кацнеш с парашут на задната палуба на супертанкера „Сиена Стар“ се смяташе за истинско самоубийство, но те успяха. Един от групата пострада при приземяването, но те въпреки това успяха да превземат съда и да освободят екипажа. Това, което нямаше как да предвидят обаче, бе, че капитанът е бил отвлечен на брега по-рано като гаранция срещу подобен опит за спасяване. Този факт постави Харват и екипа му в много трудно положение.

Задачата им се състоеше в това да си върнат танкера и да спасят екипажа. За да отстранят другите кандидати за същата работа, шефът на Харват бе предложил безбожна цена, но само при условие, че собствениците на плавателния съд няма да платят нищо, ако операцията не постигне стопроцентов успех.

Като някогашен морски тюлен със славна кариера, сега той работеше за частна детективска агенция и работата му харесваше. Настоящата операция беше рискова, но не и първата толкова опасна. Неотдавна неговият работодател, Рийд Карлтън, чието име носеше и фирмата, бе станал обект на покушение. Убийците бяха насочили усилията си и към всички членове на екипа му. Харват и Карлтън извадиха късмет и оцеляха, но загубиха много от важните играчи, ето защо организацията им не можеше да функционира на предишното високо ниво и в резултат загуби най-големия си договор с правителството — с Департамента по национална сигурност. И тъкмо заради това бяха принудени да поемат всякакви задачи — понякога при смешни условия — с надеждата да стъпят отново на крака.

Стареца, както го наричаше Харват, бе заложил всичко на тази операция, включително едно малко състояние, за да финансира подкрепящ екип, провеждащ наблюдение на „Сиена Стар“ в Аденския залив през последните десетина дни.

Въпреки наблюдението никой не разбра, че капитанът е бил свален от танкера. Едва когато Харват и хората му завзеха плавателния съд, откриха, че човекът липсва. От този момент нататък нямаха друг избор, освен да го върнат на борда.

Надяваха се, че последното, което пиратите ще очакват, е преследвачите им да ги последват в собственото им село.

Характерно за сомалийците беше, че те успяваха да наемат механици — предимно от Кения — които знаят как да управляват отвлечените кораби, докато собствениците или най-вече застрахователните компании платят поискания откуп. В случая със „Сиена Стар“ обаче щурманът на танкера бе загинал при нападението и собствениците изпратиха съобщение с искане всички пирати да бъдат ликвидирани.

При условие че сомалийците бяха убили член на екипажа, Харват нямаше проблем с това искане. Достатъчно беше някой да гъкне заплашително и щяха да се разправят подобаващо с всички. Така се бяха справили и с превземането на кораба. Механикът кениец, нает от пиратите, беше друг въпрос.

Човекът не само им оказа съдействие по време на акцията за „Сиена Стар“, но помогна на Харват да състави план за спасяването на капитана. Знаеше къде го държат пиратите и дори спомена, че е готов да го заведе там срещу подходящо възнаграждение. Харват прие всичките му условия.