Читать «Тайният орден» онлайн - страница 44

— Първо, аз съм доктор Уайс и второ, спестете ми формалностите — усмихна се мъжът. — Щом Прасковата те праща, това ми стига.

Прасковатабеше прякорът, под който Стареца бил известен на младини. Според легендата той бил един от най-безкомпромисните следователи на Централното разузнавателно управление. Славел се с това, че поемал най-тежките случаи, най-заплетените от най-заплетените, и бил способен да прояви абсолютна жестокост към врага. Твърдяха, че става ли дума за спасяване на живот и времето не е от изключителна важност, Рийд Карлтън бил човекът, който ще свърши работа, фактът, че прибягвал до някои доста необичайни методи при разпитите, му донесъл забавното, но и вледеняващо прозвище Прасковата. Бил всичко друго, но не и сладък.

Уайс направи знак на Харват да го последва и го поведе към вътрешността на помещението. Минаха през малко преддверие, чиито стени бяха покрити с картини. Харват забеляза, че Уайс е обиколил света, често тежковъоръжен и заобиколен от местни бойци, че е бил водолаз и частен пилот, игъл скаут, фотограф, мотоциклетист, почитател на НАСКАР и ИНДИКАР, при това ловец с ранчо в окръг Сан Саба в Тексас.

— Ходите ли на лов? — попита Уайс, забелязал, че Харват гледа с възхищение снимките от ранчото.

— Строго погледнато, само за двуноги сега.

Уайс сви рамене и го преведе през тежка плъзгаща се врата до основната част на сградата — обширно високо помещение с дебела метална покривна конструкция и отколешен залят с епоксидна смола бетонен под. Близо до широка повдигаща се като ролетка врата стояха три идеално реставрирани стари джипа — зелен лендроувър, модел 1960 година, сив металик „Интернешънъл Харвестър Скаут“ от 1970, и един бял джип „Гранд Уагъниър“, модел 1980, с дървена облицовка на таблото. Зад тях имаше още няколко стари мотоциклета в различна степен на подновяване. Харват разпозна един „Триумф Бонвил“, също и един „Индиън“ и един „Крокър“

— Ваше дело ли е реставрацията на всичко това? — попита той.

— Да — отговори Уайс. — От дете обичам да разглобявам разни неща, а после да ги сглобявам отново.

Докато Харват се възхищаваше на машините, мъжът добави:

— Никога не излизайте в пенсия. Ще се смаете, като разберете колко скъпо струва „играта на голф“.

Сега Харват сви рамене. Все още не беше добил представа с какво се е прехранвал Уайс. Но ако приличаше на онези пенсионирани призраци, с които го бе сблъскал животът, то и той сигурно се бе заел с предоставяне на консултантски услуги след напускането на Управлението и бе натрупал добри пари от това.

Гаражната част на склада завършваше с огромна стъклена витрина, висока от пода до тавана. Вътре се виждаха ред подир ред стари пишещи и шевни машини. Изложбата служеше за преграда към жилищните помещения на Уайс.

Видя кухня с уреди с покритие от инокс, масивна библиотека с колони от четириметрови рафтове, стигащи чак до задната стена на постройката, и гигантска чертожна маса, която служеше за писалище. На стената до нея висяха безброй дипломи, една от които за докторска степен по психология, както и няколко дипломи и грамоти от Седемдесет и пети рейнджърски полк и Пети отряд на Специалните сили. Следваше спалното помещение, после дневна с разтегателен диван и накрая дървен бар, сякаш пренесен тук от малка ирландска кръчма.