Читать «Тайният орден» онлайн - страница 36

— Мислиш, че ивиците, оставени от кървавите пръсти на жената, приличат на знамето?

— Не знам. Ти ми кажи.

Известно време Карлтън мълча, проучвайки двете изображения.

— Мисля, че е протегнала ръка — раздразнен отново каза той.

— Може и така да е — съгласи се Харват и отмести полицейската снимка, за да се види надписът под знамето. — А как ти се струва това?

Стареца се наведе напред и се втренчи в написаното.

— Почакай — каза той и извади очилата си от горния си джоб. — Надписът показва, че това е знамето на „Синове на свободата“. — След частица от секундата направи връзката — С.Н.С. — „Синове на свободата“.

Харват се отпусна назад и доволно отпи дълга глътка от бирата си.

— Кои са те?

— Първата организирана съпротива в Америка — отговори Харват, остави бутилката на масата и разлисти няколко страници от книгата. — Група патриоти, вдъхновени от убеждението, че Законът за таксовите марки е тираничен, се съюзяват, за да се противопоставят на британското потисничество. Най-прочутата им операция е едно от събитията, които харесвам най-много — Бостънското чаено парти.

Старият разузнавач помълча известно време, мислейки за един от най-великите моменти в историята на Америка, сетне заключи:

— Смяташ, че стоящите зад сегашното убийство искат да ги възприемат като вид съвременно движение на „Синове на свободата“.

— Точно така — потвърди Харват и посегна към последната книга. Отвори я и попита: — Чувал ли си за Бунта на белия бор?

Карлтън поклати глава.

— Сред причините Великобритания да се превърне в една от най-мощните империи в света е тази, че е била господар на моретата — чрез военния си флот и чрез търговските съдове. Строили са кораби с невероятна бързина, а белият бор се смятал за най-добрия дървен материал за направата на високи мачти, състоящи се само от един дървесен ствол. И тъй като на Британските острови вече почти не останали насаждения от бял бор, те прокарали закон в Колониите, според който се забранявало там да секат дървета от този вид с диаметър над трийсет сантиметра. Това вбесило мнозина колониални дървосекачи, строители и собственици на дъскорезници. Голяма част направо пренебрегвали закона. Станало дори много модерно да натриеш носа на британците, като поставиш подова настилка у дома от бял бор и покажеш, че дъските са поне трийсет сантиметра широки, та дори и повече.

— Какво общо има това с дървените трупи, на които бе намерена Клер Маркорт?

— Виждаш ли стрелката, изписана с тебешир тук? — посочи Харват най-широкото парче дърво на снимката.

Стареца погледна и кимна с глава, заслушан в разказа на Харват.

— Когато Короната изпращала своите надзиратели на кралските гори на проверка, всички дървета, за които било установено, че са отсечени в нарушение на постановлението, били обозначавани с голяма, дебело изписана стрелка точно като тази на снимката. Всеки, за когото се установяло, че притежава бял бор, смятан за собственост на Короната, бил глобяван солено.

През 1772 г. служител на Короната открил собственик на дъскорезница в Уеър Ню Хемпшър, на име Ебенизър Мъджет, да сече бели борове, които трябвало да бъдат запазени за краля. Мъджет бил глобен, но отказал да плати, затова окръжният шериф и помощникът му се метнали на конете и го арестували.