Читать «Черепният трон» онлайн - страница 2

А можеше и да няма нищо за чуване. Повя студен планински вятър и тя потисна потреперването си.

Погледна към останалите, които се бяха скупчили на ръба на пропастта, търсейки в израженията на лицата им намек за предателство, знак, че някой от тях е знаел какво ще се случи. Разчиташе и магията, която се излъчваше от тях. Гривната ѝ от защитени монети, направени от електрум, не ѝ позволяваше да разчита аурите с лекотата, с която правеше това съпругът ѝ чрез Короната на Каджи, но тя ставаше все по-добра в разчитането на емоциите. Очевидно всички в групата бяха уплашени. В различна степен, разбира се, но явно никой не беше очаквал подобен изход от двубоя.

Дори Абан, самодоволният лъжец, който винаги криеше нещо, сега беше изпълнен с ужас. Двамата с Иневера бяха непримирими съперници, всеки се опитваше да премахне другия, но той обичаше Ахман толкова, колкото бе способен един безчестен кхафит, и ако съпругът ѝ беше мъртъв, Абан щеше да изгуби повече от всеки друг.

„Трябваше да сложа отрова в чая на пар’чина — помисли си Иневера, спомняйки си простодушното му лице в нощта, в която се беше появил от пустинята с Копието на Каджи в ръка. — Да го убода с намазана с отрова игла. Да пусна отровна змия в постелята му, докато дреме преди Алагай’шарак. Или дори да обявя, че ме е обидил, и да го убия с голи ръце. Не биваше да оставям това на Ахман. Сърцето му беше твърде лоялно, за да извърши убийство и предателство, дори съдбата на Ала да зависи от това.“

Беше. Вече бе използвала минало време, макар да го нямаше само от броени секунди.

— Трябва да ги намерим.

Гласът на Джаян прозвуча глухо, сякаш се намираше на мили от тук, а не стоеше точно до нея.

— Да — съгласи се Иневера, все още потънала в мисли. — Макар че ще е доста трудно в тъмното. — Писъците на въздушните демони вече отекваха сред скалите заедно с дълбокия тътен на планинските каменни демони. — Ще хвърля хора, за да ни насочат.

— Как ли пък ще те чакам — каза ѝ дживах ка на пар’чина, избута с раменете си Роджър и Гаред настрани, просна се по корем и спусна краката си надолу в пропастта.

— Рена!

Лийша посегна да я сграбчи през кръста, но Рена беше твърде бърза и успя да се измъкне от хватката ѝ. Младата жена светеше от магическа сила. Не толкова ярко, колкото пар’чина, но по-ярко от всички, които Иневера беше виждала. Пръстите на ръцете и краката ѝ се забиха в скалата като нокти на демон.

Иневера се обърна към Шанджат.

— Върви след нея. Оставяй знаци по пътя.

За негова чест, когато погледна към пропастта, Шанджат не показа и капчица от страха, който изпълваше аурата му.

— Да, дамаджа.

Той се удари с юмрук в гърдите, преметна щита и копието през гърба си, просна се по корем и започна да се спуска надолу в пропастта, като подбираше внимателно пътя си.

Иневера се чудеше дали задачата е по силите му. Шанджат беше силен мъж, но тази вечер не беше убил нито един демон и не притежаваше нечовешката сила, която позволяваше на Рена ам’Бейлс да забива ноктите си в скалите.