Читать «Ответен удар» онлайн - страница 9

- Чакай малко! Оцелели? - повтори Билингс. - Оцелели от какво? И как така се крият в джамията? От какво се крият?

- Точно това се опитвам да проумея. Старецът не спира да повтаря една и съща дума на арабски, която не разбирам.

Билингс даде знак на Родригес и после отново се обади по радиостанцията:

- Каква е думата? Може Родригес да я знае.

Последва пауза, в която Русо приканваше стареца да говори директно по микрофона. И тогава от другата страна долетя напрегнат, дрезгав глас, който звучеше като скърцащи, отдавна несмазани панти:

- Алгул! Алгул! Алгул!

- Чухте ли? - попита Русо, когато старецът се отдръпна от радиостанцията му.

Билингс погледна към Родригес и забеляза как и без това мъртвешки бледото лице на войника постепенно започва да губи всякакъв цвят. Всички бяха покъртени от гледката на привързаните към тавана трупове, но не биваше да губят самообладание.

- Играли ли сте на „Ексбокс“, лейтенант? - промълви Родригес, без да отлепя очи от гротескните фигури, надвиснали над него.

- Не - отговори Билингс, който не разбираше каква е връзката между някаква видеоигра и ситуацията, в която бяха по-паднали.

- „Алгул” е първата дума на арабски, която научих, докато играех на една игра на „Ексбокс“, наречена „Призрачна сила“.

Нетърпелив да чуе отговора, лейтенантът попита припряно:

- И какво означава това, мамка му?

- В свободен превод означава „конска пиявица“ или „кръвосмучещ джин“, но обикновено с това име се свързва женски демон, който живее на гробището и се храни с мъртви бебета. Когато бебетата свършат, се прехвърля върху живите селяни и продължава да се храни, докато не остане жив човек. Чувал съм, че „алгул“ е производна на друга арабска дума, която означава „зомби“ или „хранещ се с жени и деца“. Както и да го наречем, „алгул“ на арабски значи вампир.

Билингс тъкмо се канеше да каже на Майк Родригес, че това са пълни глупости, когато устата на един от привързаните към тавана трупове се отвори и от нея върху войниците се посипа кървава пяна.

Глава 4

Покрайнините на Багдад

Две седмици по-късно

Отначало Скот Харват не можеше да разбере дали е прострелян или не. След ослепителната бяла светлина зрението му бе замъглено и той чуваше единствено оглушителния пулс на кръвта си, която с мълниеносна скорост нахлуваше и се отдръпваше от тъпанчетата на ушите му. Изобщо не беше допускал, че Халид Аломари носи трети пистолет под робата си. Нож, бръснач, може би дори граната, но не и субкомпактен пистолет. Поредното доказателство за отчаяното му безстрашие.

Някъде отвъд трясъка в ушите си Харват чуваше глас своя шеф, Гари Лоулър, който го увещаваше да изчака да не тръгва без подкрепление, но той твърде много се бе приближил до Аломари, за да го изпусне отново.

Дубай, Аман, Дамаск… терористът винаги го изпреварваше с една, ако не и с две крачки. През последните два месеца, Скот се опитваше да навакса забавянето и да залови човека, сочен от западното разузнаване като предполагаем наследник на Осама бен Ладен. Някои от най-лекомислените анализатори и оперативни агенти в щаба на ЦРУ в Лангли, както и колеги на Харват от Службата за международна разузнавателна помощ (СМРП) към Департамента за вътрешна сигурност бяха лепнали на Аломари прозвището „Осама Джуниър“, или „О Джей” за по-кратко.