Читать «Ответен удар» онлайн - страница 11

Младежът премина подготовка в лагерите на Ал Кайда в Афганистан и бе изпратен за по-нататъшно обучение в скандалната пакистанска разузнавателна служба в Исламабад. Там той овладя изкуството на разпита на затворници, изнудването и поръчковите убийства. След това се срещна с Бен Ладен само още веднъж, точно преди лидерът на Ал Кайда да бъде принуден да се укрие в едно от многото си укрепления край границата между Афганистан и Пакистан. Двамата се намираха в една и съща стая, когато беше отпразнуван успехът на атаките от 11 септември и бе заснето прочутото видео с Бен Ладен. Но за разлика от другите присъстващи младежът беше достатъчно благоразумен, за да се премести зад оператора след включването на камерата. Филмът беше използван не само като доказателство за съучастието на Бен Ладен в нападенията, но и за разпознаване на мнозина от вътрешния кръг, светая светих, на Ал Кайда С две думи, той даде на американското разузнаване повече сведения, отколкото водачите на терористичната групировка бяха възнамерявали да предоставят. Аломари остана извън кадър. Ако беше научил нещо от времето, прекарано в Америка и на Запад, то това беше, че или ти манипулираш медиите, или те манипулират теб.

Сега Харват с всички сили се опитваше да избие пистолета от ръката на терориста, но противникът му се оказа изненадващо силен. Аломари се освободи от хватката със светкавично ляво кроше. Харват се наведе настрани, но ударът рикошира болезнено в рамото му. В отговор той заби коляно в слабините на врага си, който изтърва пистолета и изгуби равновесие. Убиецът сграбчи американския агент за раменете и го повлече със себе си, докато падаше.

Преди още Харват да успее да се изправи, Аломари заби лакът в челюстта му. Оперативният агент усети как терористът се измъква изпод него и през ума му пробяга мисълта, че се опитва да се докопа до пистолета.

Умът на Харват работеше трескаво. Беше изпуснал своя картечен пистолет МР-7 на „Хеклер и Кох” още в началото на схватката и знаеше, че няма да си го върне. Можеше да пробва с този в кобура си, но дали щеше да успее да го извади и да стреля преди Аломари? Нямаше друг избор.

Харват се пресегна и извади своята „Берета РХ-4 Сторм“ 40-и калибър, след което се претърколи наляво. Вдигайки оръжието, той се прицели към мястото, където бе видял Аломари за последно, но там вече нямаше никого. Завъртя се мигновено на 180 градуса, подпря се на едното си коляно и прокара пистолета във въздуха в търсене на мишената. Терористът беше изчезнал. Имаше само един възможен изход от сградата и Харват се втурна по петите на врага.

Обедното иракско слънце беше ослепително. На Харват му отне няколко секунди, за да свикне с ярката светлина и да зърне бягащата фигура на Халид Аломари почти на цяла пресечка разстояние. Нямаше как да сбърка мръснокафявата роба на терориста и ярката карирана куфия. Без да губи повече време, Харват се втурна след него.