Читать «Ответен удар» онлайн - страница 89

- Разбираме, че и вие имате въпроси - каза Джилиън в опит да овладее разговора и да предотврати прекомерната враждебност. Тя самата беше учен и разбираше начина на мислене на Дейвидсън. Сплашването нямаше да доведе до нищо добро, а Харват изглеждаше така, сякаш всеки момент бе готов да влезе в образа на ,,лошото ченге“. Беше очевидно каква трябваше да бъде ролята на Джилиън.

- От друга страна, бихме искали да разберете, че поради известни ограничения не можем да ви кажем всичко.

Дейвидсън отиде до бюрото си, скръсти ръце и седна на ръба му.

- Защо не започнете с онова, което можете да ми кажете? Докато не го направите, няма да научите нищо повече от мен.

- Доктор Дейвидсън, вижда се, че сте интелигентна жена… - подхвана Харват.

- Не се опитвайте да ме ласкаете, господин Герин - изстреля тя.

- Повярвайте ми, изобщо не съм имал намерение да ви лаская. Опитвам се да бъда учтив, затова ще ви помоля да ни съдействате и да ме изслушате. През годините вашите работодатели от “Сорбис” са били замесени в множество случаи на измама и трафик на крадени или незаконни предмети на изкуството.

- Как смеете? - сопна се Дейвидсън. - Няма доказателства, че ”Сотбис” някога са участвали в каквото и да било нелегална дейност.

- Доктор Дейвидсън, когато всичко се разчуе, не само аз, а и обществото няма да се интересува от тези твърдения. Гарантирам ви, че това ще е краят на “Сотбис”. Крадена картина, фалшифициран дневник - в днешно време това не е нищо в сравнение с подпомагането на тероризма.

Това беше нечувано. Дейвидсън не можеше да повярва на ушите си.

- Тероризъм? Значи пак печелят днес терористите - чрез незаконен трафик на антики на възраст повече от две хиляди години? Това е несериозно! - изсмя се тя.

- Напротив, дяволски сериозно е - отговори Харват.

- Не мисля. Иначе нямаше да се обърнете към мен. Щяхте да отидете при някой по-вишестоящ, с повече власт.

- Вие сте тази, която изследва предметите.

- Господин Герин, губите не само вашето време, но и моето. Вървете си.

Харват беше на път да изгуби търпение, но Джилиън му даде знак да отстъпи. Клатейки раздразнено глава, той се оттегли в другия край на стаята, където слабата музика се процеждаше през стената.

- Доктор Дейвидсън - поде Джилиън. - Уверявам ви, че нещата са много сериозни. Трябва да разберем къде са намерени тези артефакти и от кого. За да отговоря на вашия предишен въпрос, мога да кажа, че сме убедени, че имат отношение към голямо международно престъпление.

- Значи сте ме излъгали. Въобще не сте палеопаталог - каза накрая Дейвидсън. - Каква сте тогава? Агент на Интерпол?

- Доктор Дейвидсън, не съм ви лъгала. Действително съм палеопаталог, но случаят е много заплетен. Моля ви, имаме нужда от помощта ви. Трябва да ни кажете кой ви е изпратил тези антики.