Читать «Ответен удар» онлайн - страница 18

- Чудя се какво ли смята да прави „Ал Джазира“ с този видеоматериал - каза президентът, като отново насочи погледа си към шефа на кабинета.

- Темата с „Ал Джазира“ изобщо не ми се подхваща. Дори да идем там и да им раздаваме одеяла, лекарства и корани с позлатени корици, пак ще намерят начин да ни очернят.

- Напълно си прав - съгласи се Рътлидж, - но липсата на журналистическа почтеност в „Ал Джазира“ е тема, която вече ми е дотегнала. За какво искаше да говорим?

- Предполагам, че разговаряхте с принц Абдула? - поинтересува се Андерсън.

Президентът кимна с глава.

- А слухът, за който споменахте, е, че човекът, пребит от нашия войник, е обикновен продавач на плодове, нали?

Президентът отново кимна.

- Е, вече не е само слух. Той действително е обикновен продавач на плодове.

- Фантастично - вдигна саркастично ръце президентът и се изправи зад бюрото си. - Нямаше как да е някои терорист от списъка с най-търсените, нали? Би било твърде лесна Не можахме да отстраним от сцената някои известен наемен убиец, за да засилим доверието към нас в района!

- Дори човекът да беше известен терорист, струва ми се, от външнополитическа гледна точка, надали бихме желали събитието да бъде заснето от камери - отговори Андерсън, наблюдавайки крачещия напред-назад президент.

- Знаеш какво имам предвид. Доверието към нас там е толкова крехко, че е достатъчно да го вдигнеш срещу електрическа крушка, за да видиш, че направо прозира. Говорим за това, че сме справедлива нация - нация, която спазва законите. Страна, в която хората са невинни, докато не се докаже вината им. Но това са само думи, нали? А кое е по-красноречиво от думите?

Образите. А кои образи се гледат по целия свят от всеки, който си е включвал телевизора през последните осем часа? Тилът на американски войник, който смазва от бой иракски зарзаватчия.

Каква сцена. Все едно са ги подбирали на кастинг. Униформен американски редник и типичен местен гражданин с тюрбан на главата за по-голяма правдоподобност.

- Всъщност нарича се куфия, сър, а не тюрбан. Има разлика.

- Зная, че има разлика. Няма нужда да ми казваш - изръмжа Рътлидж. - Гледал съм репортажа.

- Разбира се. Извинете, сър.

- Искам да кажа, че няма да минем само с приказки. Ще трябва да проверим всички. От най-низшия редник до хората, работещи в тази сграда. По дяволите! Да се случи точно когато нещата тръгваха в правилната посока.

Андерсън изчака президентът да се успокои и каза:

- Може би има една информация, която би могла да е благоприятна за нас в тази ситуация.

Рътлидж спря да крачи и повдигна вежди:

- Сериозно? И каква е тя? Да не искаш да ми кажеш, че побоят всъщност е бил самоотбрана? Може би търговецът на плодове е продавал развалени фурми? Защото ако е така, то тогава всичко е наред, нали? Щом този човек е дръзнал да продава развалени фурми, то тогава е ясно защо сме извадили боксовите ръкавици. Бог ни е свидетел, че не сме нация, която търпи развалени фурми. Господ да е на помощ на онзи, който се опита да ни ги пробута.