Читать «Ответен удар» онлайн - страница 155

- Дължиш ми много повече от вечеря, но и това е добре като за начало.

Харват отново благодари на приятеля си, затвори телефона и се обърна към Джилиън:

- Имаме информация за Рейбърн.

- Къде е той? - поинтересува се Джилиън.

- В някакъв град в Швейцария, наречен Льо Ральор. Да ти говори нещо?

- Никога не съм го чувала.

- И аз - каза Харват.

- Е, какъв е планът?

- Първо ще намерим куриерска служба, която да транспортира тъканните проби до Америка. После ще ми трябва интернет кафе, откъдето да изпратя на Гари актуалната информация.

- А после? - попита тя.

- После ще трябва да решим как да стигнем до Швейцария.

- Предполагам, няма да е с кола.

- Не и след като Интерпол е издал червено предупреждение за нас. Едно е да преминаваш границите между страни от Евро съюза, а съвсем друго - да влезеш в Швейцария. Там проверяват всекиго.

- Тогава отписваме и влаковете, и самолетите. Какво ни остава?

- Не какво - поправи я Харват, колкото и да не му се искаше отново да се обръща за помощ към Калъчкъ, - а кой.

Глава 56

Малко преди обяд Харват и Алкът, облечени с новите дрехи, които си бяха купили в Милано, влязоха в езерния град Комо и оставиха черното беемве на Халид Аломари на една тиха уличка. Оттук насетне Озан Калъчкъ трябваше да се заеме с тяхното транспортиране.

Харват беше идвал в Комо само веднъж. Тогава с Мег бяха почивали в прочутата ,,Вила д’Есте“ цяла седмица. Беше една от най-разточителните отпуски, които някога е прекарвал през живота си. Докато с Джилиън убиваха времето в разходка по езерния бряг и се възхищаваха на пищните вили и китната бутенвилия, той неволно се отдаде на спомени за почивката си с Мег.

Малко преди уговорената среща с един от хората на Калъчкъ Харват влезе в миниатюрното кафене с изглед към езерото и направи бърз оглед. Не обичаше да влиза в помещения, от които не знаеше как ще излезе. След като се убеди, че всичко е наред, той даде знак на Джилиън също да влезе и двамата и двамата седнаха на една маса. Петнайсет минути по-късно италианец на средна възраст с тънки, като изписани с молив мустаци и брой на ,,Интернешънъл Хералд Трибюн“ под дясната мишница влезе в кафенето и се огледа.

Изглежда, Калъчкъ беше описал Харват изключително точно, защото италианецът веднага се насочи към него. Броят на ,,Интернешънъл Хералд Трибюн“, който агентът нарочно беше сгънал на спортната рубрика и бе оставил в определен ъгъл на масата, се оказа напълно излишен. Ако се съдеше по белия ленен блейзер на мъжа и копринените му панталони в пастелен цвят, изтънченият вкус не беше сред силните му страни. Но поне се придържаше към сценария, уговорен между Харват и Калъчкъ, когато се доближи до масата им и каза на английски с лек акцент:

- Извинете, че ви безпокоя, но не сме ли се срещали миналото лято в Тремецо? С вашата съпруга бяхте отседнали в „Грандхотел“, или греша?

- Всъщност бяхме в „Сан Джорджо“.

- О, si, в „Сан Джорджо“ - поправи се мъжът и посочи един от празните столове. Харват го покани с жест да седне.

След като сервитьорът взе поръчката му и изчезна, италианецът се представи: