Читать «Моят замък» онлайн - страница 5

— Така и трябва да бъде, като се има предвид колко е богат — отвърна Топаз. — Но на мен не ми е приятно да позирам пред него, защото той рисува само портретите ми. Баща ви казва, че мъжете, които ме рисуват гола, рисуват тялото ми и мислят за своята работа, но този Макморис рисува главата ми и мисли за тялото ми. Говоря ви самата истина. С него съм имала толкова проблеми… Повече, отколкото бих искала да свеждам до знанието на баща ви.

Роуз отбеляза:

— Според мен човек може да изтърпи малко неприятности в името на спечелването на пари.

— Ами тогава върви ти да ги изтърпяваш, скъпа — рече Топаз.

Този съвет сигурно бе доста изнервящ за сестра ми, като се има предвид, че никога не й се е предоставял дори най-дребен шанс за подобен род неприятности. Внезапно Роуз отметна драматично глава и каза:

— Нямам нищо против. Може би ще ви бъде интересно да чуете, че от известно време насам обмислям варианта да започна да се продавам. Ако е необходимо, мога да изляза дори и на улицата.

Възразих й, че не би могла да излезе на улицата, за да предлага тялото си, тъй като се намирахме в една от най-затънтените точки на графство Съфолк.

— Да, но ако Топаз бъде така добра да ми заеме малко пари, за да си платя билета до Лондон, и ми обясни някои неща…

Тук мащехата ни я прекъсна с думите, че никога не е била по улиците, за което искрено съжалявала, „защото човек трябва да се докосне до дъното, преди истински да се извиси“ — един от нейните „топацизми“, както ги наричам. За да ги приеме, човек трябва да е преизпълнен с чувство на искрена привързаност към тяхната авторка.

— И между другото — продължи Топаз, — ти си последното момиче, което би могло да води аморален начин на живот или пък да се пребива от работа, за да си изкарва прехраната. Ако идеята да продадеш себе си чак толкова те е обсебила, по-добре си избери някой богаташ и се омъжи за него, както си му е редът.

Подобна възможност беше хрумвала и на Роуз, разбира се, но тя винаги бе твърдяла, че въпросният господин наред с богатството трябва да притежава красота, както и нежна и романтична душевност. Изглежда, сестра ми се беше простила с надеждата си да срещне някога някой кандидат — пък бил той грозен и беден, защото неочаквано избухна в сълзи. Тъй като Роуз плаче средно един път годишно, аз наистина трябваше да се спусна към нея и да я утеша, но не помръднах от мястото си. Започва да ми става ясно, че писателите са склонни към коравосърдечност.

Както и да е, Топаз се справи с утешаването далеч по-добре, отколкото аз лично бих могла — хич не ми е в стила да притискам разплакани хора към гърдите си. Мащехата ни се държа по-добре и от истинска майка, оставяйки Роуз да напои със сълзи предницата на кадифената й оранжева роба, която, между другото, бе изтърпяла какво ли не през дългия си живот. Малко по-късно Роуз ще е бясна на себе си — при нея се наблюдава неприятната тенденция да мрази Топаз, но в момента двете са като най-близки приятелки. Сестра ми избутва настрана дрехите, които трябва да глади, не спирайки да хълца, а Топаз сервира чая, чертаейки нереални планове за печелене на пари — като например да се даде концерт на лютня пред жителите на близкото село или да се купи прасе на изплащане.