Читать «Моят замък» онлайн - страница 4

Впрочем в бледността на Топаз няма нищо нездраво — чистият й порцеланов тен сякаш я превръща в представителка на някаква нова, по-облагородена раса. Втората ни майка има доста плътен глас, което е част от артистичната й поза, към която също така се отнасят рисуването и свиренето на лютня. Но добротата й е невероятна, както и готварските й умения. Аз съм много, ама много привързана към нея. Колко интересно, че точно когато пиша тези думи, тя се появява на прага на кухнята. Облечена е в оранжевата роба, която слага специално за чая. Светлата й права коса се спуска по гърба и стига чак до кръста. Ето, Топаз спира за миг и възкликва:

— А, момичета! — Във всяка дума прозвучават поне по три кадифени нотки.

Сега вече е седнала на стоманената решетка на камината. Розовите отблясъци на огъня я правят да изглежда по-обикновена, но все така красива. На двайсет и девет години е. Имала е други двама съпрузи, преди да се омъжи за татко (знам, че никога няма да ни разкаже подробности за тях), но въпреки това изглежда поразително млада. Може би заради вечното й изражение на объркано дете.

Внезапно кухнята започва да ми се вижда много уютна. Огънят пламти и светлината му се процежда между решетките. Варосаните в бяло стени са обагрени в розово. Дори тъмнокафявите греди на тавана са станали златисти. Най-високата греда е на около девет метра от пода. За миг си представих Роуз и Топаз като две миниатюрни фигурки в огромна и озарена от пламъци пещера.

Сега пък сестра ми седи на решетката пред камината и изчаква ютията й да се загрее отново. Вперила е поглед в мащехата ни, а лицето й изразява негодувание. Обикновено знам какво си мисли Роуз и мога да се обзаложа, че в момента тя ужасно завижда на Топаз заради оранжевата роба и мрази до смърт своите раздърпани блуза и пола. Бедната Роуз ненавижда повечето от нещата, които притежава, и завижда почти за всичко, което другите имат, а тя — не. Аз съм също толкова недоволна, но, изглежда, обръщам по-малко внимание на подобни външни подробности. В тази минута, докато наблюдавам двете млади жени пред мен, се чувствам абсурдно щастлива. Знам, че мога да отида на топло при тях, но продължавам да си седя в студеното убежище.

О, Боже, току-що станах свидетел на една незначителна сцена! Роуз попита Топаз защо не отиде в Лондон, за да поработи и да изкара малко пари. Топаз й отвърна, че не си струва, тъй като животът там е прекалено скъп. Пък и истината е, че тя никога не може да спести достатъчно, освен за някои дребни подаръчета за нас двете — Топаз е щедра душа.

— Освен това двамата художници, на които позирам, в момента са в чужбина — продължава тя, — а изобщо не ми харесва да работя за Макморис.

— И защо? — настоя да узнае Роуз. — Той плаща по-добре от останалите, нали така?