Читать «Сянката» онлайн - страница 16

Сибин Майналовски

– Можем ли да ви предложим нещо, господин Роджърс? Кафе, чай, пура, коняк...?

– Едно кафе би било супер – изтърси Роджърс и тутакси съжали за избора си. Цялата тази викторианска обстановка изискваше чай, може би и пура... напудрени перуки... „Сър Кромуел, какво е мнението ви за последните изяви на лондонския хайлайф?“... Той тръсна глава, за да се отърве от внезапно налетялото видение.

Тътъридж обаче засия с удвоени усилия:

– Прекрасен избор, господин Роджърс, да-да, прекрасен! – Той натисна един полуневидим бутон отстрани на бюрото и сякаш по магически начин в кабинета се материализира прелестно русо създание с твърде неплатонически форми, което за броени мигове нареди пред Роджърс такова изобилие от медени курабии, салфетки, пепелник, чашка от фин порцелан и каничка, от която се носеше финият аромат на кафе с канела и карамел, че най-логичният завършек на целият този ритуал би била появата на автомобил, от който да излязат 10-15 клоуна. Той смотолеви някаква благодарност, русото девойче запърха с мигли, усмихна се и се изпари яко дим по същия начин, по който се бе появила.

– Благодарности за гостоприемството, господин Тътъридж – отпи изискано от кафето Роджърс и с наслаждение запали цигара. – А сега дали ще може да преминем към съществената част на нашия разговор? Признавам си, любопитството ме гризе още от мига, в който прочетох обявата ви в неделния „Поуст“...

– Разбира се, господин Роджърс. Предполагам, интересувате се от спецификата на нашата терапия и, може би, от процента ѝ на успеваемост...

– Да, ако обичате. Подробностите бяха доста... м-м-м... мъгляви.

– Вижте, господин Роджърс – Тътъридж седна зад огромното си бюро и преплете пръсти на солидната си коремна обиколка – живеем във век на огромни проблеми и, да си го кажем честно, мижави техни решения. Измамата е навсякъде – като започнем от фармацевтичните компании, които ни убеждават, че ще изкоренят стреса и тревогите ни с едно хапченце без почти никакви странични ефекти, та чак до фалшивите екстрасенси, гадатели, гледачки на таро и прочие сган, която смело обещава прекрояване на астралната ни плоскост с лекотата на две клъцвания с ножицата на парапсихологията. Ежегодно средностатистическият човек налива стотици хиляди долари в тази бездънна яма... да-да, именно стотици хиляди: ето, убедете се сами – той плъзна една кожена папка по повърхността на бюрото към него. – Вътре са последните социологически проучвания – напълно легитимни и точни до третия десетичен знак, както и статистика на самоубийствата и хипермедикаментозите при неуспешните случаи. Това е за вас – ако желаете, може да проверите по ваши канали дали случайно, както се казва на улицата, не ви лъготим. – Тътъридж отново блесна с ослепителната си усмивка. – Но смея да ви уверя, че по-точни данни, отколкото са тези при нас, няма да намерите никъде.