Читать «В служба на злото» онлайн - страница 293

Пищяла включи радиото. Детективът предпочиташе отново да заспи, но не възрази, само свали стъклото на прозореца и запали цигара. На засилващата се слънчева светлина си даде сметка, че италианският костюм, който бе облякъл механично, беше опръскан с малки лекенца от сос и червено вино. Взе да търка най-набиващите се на очи, когато внезапно му хрумна друго.

– О, по дяволите.

– Какво има?

– Забравих да бия дузпата на една.

Пищяла избухна в смях. Страйк се подсмихна леко, при което изпита болка. Цялото лице го болеше.

– Опитваме се да спрем тази сватба ли, Горелка?

– Не, разбира се – отвърна Страйк и извади нова цигара. – Бях поканен. Аз съм приятел. Гост.

– Ама я уволни – изтъкна Пищяла. – Из моите среди това не го броим за приятелство.

Страйк се въздържа да посочи, че в средите на Пищяла едва ли имаше работещи.

– Че тя ти е като майка – каза приятелят му след дълго мълчание.

– Коя?

– Твоята Робин. И е добра по душа. Искаше да спаси онова дете.

На Страйк би му било много трудно да оправдае отказ за спасяване на дете пред човек, който бе отърван от смърт, намерен кървящ в канавка на шестнайсетгодишна възраст.

– Добре де, ще се опитам да я върна, нали затова отивам. Обаче следващия път, като ти се обади.. ако ти се обади...

– Да бе, да, ще ти кажа, Горелка.

В страничното огледало Страйк виждаше лице на човек, все едно претърпял автомобилна катастрофа. Носът му бе огромен и морав, лявото му ухо изглеждаше черно. На дневна светлина установи, че опитът му да се обръсне набързо с лявата ръка не е бил напълно успешен. Представи си колко щеше да бие на очи, ако се вмъкнеше в дъното на църквата, каква сцена щеше да се разиграе, ако Робин решеше, че не го иска там. Не желаеше да съсипва деня й. Обеща си, че при първото подканяне да си иде, ще го стори.

– Горелка! – Ентусиазираният вик на Пищяла го накара да подскочи.

Спътникът му увеличи радиото.

– ... и е извършен арест по случая с Шакълуелския изкорм­вач. След щателно претърсване на апартамент в Уоластън Клоуз, Лондон, полицията обвини трийсет и четири годишния Доналд Лейн в убийствата на Келси Плат, Хедър Смарт, Мартина Роси и Сейди Роуч, в опит за убийст­во на Лила Монктън и сериозно нападение над неназована жена...

– Теб не те споменаха! – възкликна разочаровано Пищяла.

– Не го и очаквах – отвърна Страк с непривична за него нервност. Беше видял първата табела за Машам. – Но ще го направят. И ще е за добро, защото ми е нужна реклама, за да изправя бизнеса си на крака.

Автоматично хвърли поглед към китката си, забравил, че там вече няма часовник и вместо това провери този на таблото.

– Натисни газта, Пищял, че ще изпуснем началото.

Страйк ставаше все по-притеснен, докато приближаваха крайната си цел. Двайсет минути преди обявения начален час за службата най-сетне вече изкачваха хълма към Машам, а Страйк проверяваше на телефона си местоположението на църквата.