Читать «В служба на злото» онлайн - страница 289

– Преби и ограби дементна старица в Корби, нали така, Дони? Горката госпожа Уилямс. Взел си грамотата за храброст на сина й, а вероятно и други негови документи. Знаел си, че той е в чужбина. Не е толкова трудно да откраднеш нечия самоличност, ако разполагаш с документ, от който да тръгнеш. Оттам става още по-лесно да баламосаш самотна жена и един-двама небрежни полицаи.

Лейн лежеше на мръсния под, заключил уста, ала Страйк едва ли не физически чувстваше трескавата работа на отвратителния му отчаян ум.

– Открих в къщата „Акутан“. Това е лекарство против акне, но също и против псориатичен артрит. Още тогава трябваше да се досетя. Криеше го в стаята на Келси. Рей Уилямс не е страдал от артрит. Обзалагам се, че сте имали много споделени малки тайни с Келси, нали, Дони? Тъпчел си й главата с измислици за мен, за да я докараш до нужната ти настройка. Возел си я с мотоциклет около офиса ми... наел си се да пускаш писмата й по пощата... носел си й обратно моите фалшиви писма.

– А бе, ти си тежък сбърканяк – ахна отвратеният Пищял. Наведе се над Лейн с огънчето на цигарата си близо до лицето му, явно изгарящ от желание да го нарани.

– Не давам и да го гориш, Пищял – предупреди Страйк и извади телефона си. – По-добре си обирай крушите, ще се обадя в полицията.

Той позвъни на 999 и съобщи адреса. Версията му щеше да е, че е проследил Лейн до клуба, а после до апартамента му, че е станала разправия и Лейн го е нападнал. Нямаше нужда никой да знае за намесата на Пищяла, нито че Страйк е отворил с шперцове ключалките на апартамента. Естествено, дрогираният съсед можеше да проговори, но детективът предполагаше, че младежът ще предпочете да не се бърка, за да не се налага в съда да разнищват доколко състоянието му е било повлияно от алкохол и наркотици.

– Вземи това и се отърви от него – поръча Страйк на Пищяла, като съблече светлоотразителното си яке и му го подаде. – И от флакона с газ оттатък.

– Разбрано, Горелка. Сигурен ли си, че няма проблем да останеш с този? – добави Пищяла с поглед към счупения нос на Страйк, към кървящите му ухо и ръка.

– Да, разбира се – отвърна Страйк, трогнат донякъде.

Чу как мъжът прибра флакона от съседната стая и малко след това го видя да минава покрай кухненския прозорец на балкона отвън.

– ПИЩЯЛ!

Старият му приятел се върна в кухнята с такава скорост, че очевидно беше спринтирал. Държеше заплашително в ръка тежкия флакон от пропан, но Лейн все така лежеше окован в белезници и безучастен на пода, а Страйк пушеше, облегнат на печката.

– Да му се не види, Горелка, рекох си, че ти е скочил!

– Пищял, можеш ли да осигуриш кола и да ме откараш утре сутринта на едно място? Ще ти дам...

Страйк погледна към оголената си китка. Предишния ден си беше продал часовника, за да осигури плащането на Пищяла за тази вечер. Какво още му беше останало за продаване?

– Виж, Пищял, знаеш, че ще изкарам пари от този случай. До месеци пред вратата ми ще има опашка от клиенти.