Читать «В служба на злото» онлайн - страница 288

– Благодаря – продума задавено Страйк. Натъпка ноздрите си с хартия, колкото можаха да поберат, после сведе поглед към мъжа на пода. – Радвам се да те видя отново, Рей.

Все още борещият се за въздух Лейн не каза нищо. Голото му теме лъщеше на лунната светлина, която доскоро бе осветявала ножа му.

– Мислех, че името му е Доналд – подхвърли Пищяла с любопитство и като видя, че онзи се размърдва, отново го ритна в корема.

– Така е – отвърна Страйк. – И стига го рита, че ще му разкъсаш нещо, за което да отговарям пред съда.

– А защо го нарече...?

– Защото... Също така нищо не пипай, Пищял, не искам да си оставиш отпечатъците тук. Защото Дони използва чужда самоличност. Когато не е тук – каза Страйк, отиде до хладилника и постави лявата си ръка в латексова ръкавица върху дръжката му, – е пенсионираният пожарникар герой Рей Уилямс, който живее във Финчли с Хейзъл Фърли.

Страйк отвори вратата на хладилника и отново с лявата си ръка дръпна капака на фризера.

Вътре лежаха гърдите на Келси Плат, вече съсухрени като смокини, пожълтели и вкоравени. До тях бяха пръстите на Лила Монктън с нокти, лакирани в мораво и с дълбоки белези от зъбите на Лейн. Отзад имаше две отрязани уши, на които висяха пластмасови обеци с формата на малки сладоледени фунийки и безформено парче плът с все още различими ноздри.

– Мамицата му – промълви Пищяла, който също се бе навел да погледне. – Дяволите го взели, Горелка, че това са...

Страйк затвори и камерата, и вратата на хладилника и се обърна да погледне пленника си.

Сега Лейн лежеше безмълвен. Детективът беше сигурен, че онзи напрягаше хитрия си лисичи мозък, за да обърне отчаяната си ситуация в своя полза, да уличи Страйк, че го е натопил за всичко, че е подхвърлил или замърсил уликите.

– Би трябвало да те позная, нали, Дони? – рече детективът, като увиваше тоалетна хартия около дясната си длан, за да спре кървенето. На бледата лунна светлина, влизаща през мръсния прозорец, Страйк едва успяваше да различи чертите на Лейн. Някога якото му мускулесто тяло сега тежеше под килограмите натрупана плът в резултат на стероидите и липсата на редовни физически упражнения. Тлъстините му, сухата му кожа, брадата, която явно бе пуснал, за да скрие белезите си, грижливо обръснатата глава и усвоената походка с тътрене на краката, го караха да изглежда поне с десет години по-стар отколкото беше всъщност. – Би трябвало да те позная в мига, когато отвори входната врата у Хейзъл. Но ти си прикриваше лицето, като все бършеше сълзи, нали така? Капнал си беше нещо в очите, за да се подуят ли?

Страйк поднесе пакета си с цигари на Пищяла, после сам запали.

– Сега, като си помисля, северняшкият акцент беше малко пресилен. Трябва да си го усвоил в Гейтсхед, нали? Дони открай време го бива в имитациите – подхвърли той към приятеля си. – Да беше го чул как докарваше ефрейтор Оукли. Личи си, че влага в подражанието сърце и душа.

Пищяла местеше изумен поглед от Страйк към Лейн. Детективът продължаваше да пуши, загледан в мъжа на пода. Носът му пареше и пулсираше и караше очите му да сълзят. Искаше да чуе как убиецът проговаря поне веднъж, преди да позвъни на полицията.