Читать «Чаената роза» онлайн - страница 445

Бил ударил Сид по главата. Размазал я. Опитал се да го свести, но било безполезно. Боял се, че ако някой научи, никога нямало да повярват, че става дума за самозащита. Щели да го обесят. Изпаднал в паника, сторил онова, което Сид заплашил, че ще направи: замъкнал тялото до реката и го блъснал в нея, като в бързината забравил за часовника си.

— Това е истинската причина да не отида при Роди — призна. — Тревожех се, че някой може да е станал свидетел на случилото се със Сид. Не исках да го замесвам.

— Роди би ти повярвал, Чарли — заяви Фиона и отново избухна в ридания. — Щеше да ти помогне.

— Вместо това отидох при Дени. Негова беше идеята да взема името на Сид. Обясни, че той нямал семейство. Поръча ми да кротувам и да се прехвърля от южната страна на реката, където никой не ме познава. Дени се грижеше за мен. През всички тези години. Канехме се да захванем бизнес заедно. Двамата. Бяхме на път да завладеем целия Източен Лондон, на север и на юг от реката. Той ме научи как да оцелявам, Фиона. Отнасяше се към мен като към син.

— И те е превърнал в престъпник — отвърна меко Фиона.

При тези ѝ думи той се извърна встрани, а после я погледна от упор и вдигна пръст.

— Нямах нищо! Никого! Трябваше някак да оцелея, Фиона. И го направих. Може би не по твоя начин. По-скоро в стила на Източен Лондон.

— С кражби, Чарли? С трошене на глави? Със същото, с което се занимаваше Шиън Бомбето? Нали помниш Шиън? Онзи, който уби баща ни?

Челюстта на Чарли се стегна.

— Струва ми се, че е време да те отведа у дома — заяви. — Томи! Дик! — кресна.

Фиона осъзна, че е нагазила твърде дълбоко.

— Не, Чарли. Още не. Поговори с мен, моля те.

— Кой е Чарли? — произнесе той, а в погледа му се четеше смесица от тъга и предизвикателство. — Името ми е Сид. Сид Малоун.

Целуна я за сбогом и ѝ поръча да не се опитва да го търси. После хората му я изведоха от офиса въпреки сълзите и протестите ѝ.

Последвалите дни бяха изключително тежки. Позвъни в участъка на Роди веднага щом хората на Чарли ги оставиха пред къщата на Джо. Роди не беше там, но един от полицаите го откри и го уведоми къде са. Той пристигна в Гринуич още преди да е настъпил денят, неспособен да повярва, че още са живи. Фиона му разказа всичко случило се. И той, един от най-коравите и издръжливи мъже, които познаваше, плака като малко дете, щом разбра кой е в действителност Сид Малоун. Една вечер се върнаха обратно в Коулс Уорф — тя, Джо и Роди. Пазачът не пожела да ги пусне, но Роди го принуди, като размаха значката си. Претърсиха цялата сграда — всеки етаж, — но откриха само складирана стока. Цялата мебелировка, всяка следа, че там някога е имало някой, бяха изчезнали.

Имаше разпит и множество трудни въпроси. Фиона отрече да разпознава когото и да било, замесен в спасението им, и Джо последва примера ѝ. Заявиха, че не помнят много. Било тъмно; и двамата се намирали в състояние на шок.

В сърцето си Фиона знаеше каква е истината и не я отричаше. Обичният ѝ брат беше престъпник. Крадец. Контрабандист. Изнудвач. Красив, зеленоок и опасен гангстер.