Читать «Пайнс» онлайн - страница 50

Просто нямаше как да го направи тихо.

Метна го към прозореца зад мястото на шофьора иангельтго разби с лекота. Отключи вратата, отвори я, влезе вътре сред парчетата разбито стъкло, прескочи седалката и седна зад волана. Ударът беше обезглавил ангела и Итън грабна главата му от задната седалка.

Два удара бяха достатъчни да счупи пластмасовия кожух под кормилния вал и да оголи цилиндъра на запазването.

В купето беше почти съвсем тъмно.

Работеше пютнешком, пръстите му дърпаха кабелите на стартера.

Пианото беше замлъкнало. Итън погледна към верандата и видя двата силуета да стоят зад завесата.

Извади джобното си ножче, отвори най-голямото острие и сряза двете бели жици. които вероятно захранваха колата. После обели изолацията в краищата и ги съедини.

Таблото светна.

Тъкмо намери тъмната жица на стартера, когато вратата на къщата се отвори.

— Виж прозореца на колата — каза момчешки глас.

Итън обели изолацията в края на жицата, оголвайки медните нишки.

—       Стой тук, Елиът — каза жената.

Моля те, моля те, моля те.

Итън докосна жицата на стартера до акумулаторната. Блесна синя искра.

Двигателят се изкашля.

Жената вървеше към него през двора.

—       Хайде — промърмори Итън.

Докосна отново жиците и двигателят забумтя.

Веднъж.

Два пъти.

Три пъти.

На четвъртия се закашля и оживя.

Освободи ръчната, превключи на скорост и запали — фаровете, докато жената посягаше към вратата и викаше през стъклото.

Итън натисна газта и полетя по улицата.

На първата пряка зави наляво и отпусна педала, намалявайки до по-разумна скорост — не биваше да привлича внимание, трябваше да го вземат за някой, излязъл на приятна вечерна разходка с кола.

Стрелката за бензин показваше, че има четвърт резервоар. Лампичката още не светеше. Нямаше проблем. Разполагаше с достатъчно гориво да се разкара от Уейуърд Пайнс. След като минеше прохода, имаше едно малко градче на около шейсет километра на юг. Лоумън, Айдахо. На самата магистрала. Бяха спрели там, за да заредят. Още си спомняше Сталингс до помпата в черния му костюм. Итън беше отишъл до края на шосето и се бе загледал в изоставените сгради от другата страна — затворен крайпътен ресторант и магазин. Имаше още едно заведение, което все още креташе, но едва-едва. От отдушника на покрива се носеше миризма на олио.

Беше се обадил на Тереза от това място, но връзката беше ужасна.

Едва помнеше разговора. Умът му беше другаде.

Това бе последният път, когато бе разтварял с жена си.

Надяваше се да й е казал, че я обича.

Спирачките изсвистяха, когато спря колата с включен ляв мигач, С изключение на няколко двойки по тротоарите, центърът беше безлюден, а Главната — пуста, докъдето му стигаше погледът.

Излезе на шосето с плавен ляв завой и постепенно ускори, насочвайки се на юг.

Мина покрай кръчмата, хотела и кафенето.

И покрай болницата седем преки по-нататък.

Нямаше покрайнини.

Сградите просто свършваха.

Натисна газта.

Господи, беше чудесно да е на път, най-сетне да се махне. Тежестта падаше от раменете му с всяко завъртане на коляновия вал. Трябваше да го направи още преди два дни.