Читать «Пайнс» онлайн - страница 21

—       Не мога да го платя — каза, докато оставяше аспирина на тезгяха. — Но ви обещавам, че след половин час ще се върна с портфейла си. Дълга история, но главата ме боли адски и трябва да взема нещо веднага.

Облеченият в бяла престилка аптекар тъкмо изпълняваше рецепта и броеше хапчета върху пластмасов поднос. Той наведе глава и изгледа Итън над четвъртитите си очила в сребърни рамки.

— Какво по-точно искате от мен?

Аптекарят беше оплешивявящ в депресиращата половина на чстирийестте. Блед. Слаб. С големи кафяви очи, които изглеждаха още по-големи дебелите като лупи лещи.

— Да ми помогнете. Аз… наистина ме боли.

— Тогава идете в болницата. Това е аптека, а не кредитна къща.

За миг картината му се размаза и усети как онова ужасно туптене отново набира сила в тила му, пращайки зашеметяваща болка надолу по гръбнака.

Не си спомняше как е излязъл от аптеката.

Когато дойде на себе си, се препъваше по тротоара на Главната.

С всяка минута му ставаше все по-зле. Запита се дали да не се върне в болницата, но това бе последното място, на което му се искаше да се озове. Трябваше му само някакво проклето хапче, което да намали болката, колкото да продължи да функционира.

Спря на следващото кръстовище. Опита се да се ориентира в коя посока да тръгне, за да стигне до шерифския участък, когато си спомни. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади листчето и го разгъна.

1. авеню, 604.

Изглеждаше му съмнително. Да почука на вратата на напълно непознат и да помоли за лекарство? От друга страна, не искаше да се връща в болницата и не можеше да се появи в участъка с такова парализиращо главоболие. Смяташе да нарита малко задници, а това обикновено минаваше по-добре, когато не си обладан от желание да се свиеш в зародишна поза в тъмна стая.

Как беше името й?

Точно така – Бевърли.

Сигурно беше затворила късно снощи, което означаваше, че има голяма вероятност да завари у дома. По дяволите, та нали тя самата му предложи. Можеше да са отбие, да а помоли та малко хапчета, да оправи донякъде главоболието и да отиде при шерифа.

Пресече, продължи по Главната, докато стигна Девета, след което зави и се насочи на изток.

Улиците пресичат Главната.

Авенютата са й успоредни.

Прецени, че има да върви около седем преки.

След третата краката му се изранихаха, но на спря. Болеше го, но болката го разсейваше от пулсирането в главата.

Училището заемаше целия район между Пето и Четвърто авеню и той закуцука покрай телената ограда на игрището.

Беше голямо междучасие за долните класове и децата играеха някаква сложна версия на гоненица със замръзване. Едно момиче с руси плитки преследваше всички останали, а писъците отекваха от околните сгради.

Итън ги погледа, като се мъчеше да не мисли за кръвта, която започваше да пълни обувките му. Беше студена между пръстите.

Русите плитки изведнъж спряха насред група хлапета и зяпнаха Итън.

За момент останалите деца продължиха да тичат и пищят, но постепенно те също спряха — първо забелягаха, че вече никой не ги гони, а после видяха и какво е привлякло вниманието на преследвачката нм.