Читать «Пайнс» онлайн - страница 133

Жена му.

Минава по каменната алея в предния двор, изкачва трите стъпала и стъпва на верандата.

Почуква на мрежестата врата.

След секунди лампата светва.

Плачейки, тя отваря и се взира в него през мрежестата врата, а от стълбите се чуват стъпки.

Синът на Итън застава зад нея и слага ръце на раменете на майка си.

— Здрасти, татко.

Това вече не е гласът на малко момче.

—       Господи, станал си по-висок от майка си.

Мрежата все още ги дели и от другата й страна Тереза изглежда същата, макар че русата й коса е много по-дълга, отколкото я е виждал някога.

—       Чух, че са те направили шериф — казва Бен.

—       Така е. — Следва дълъг, наситен с емоции момент. — Тереза.

Тя избърсва очи с длани.

—       Мирише великолепно — казва Итън.

—       Готвя спагети.

—       Обожавам спагетите ти.

—       Зная. — Гласът й трепери.

—       Казаха ли ви, че идвам?

Тя кима.

— Наистина ли си тук, Итън?

—       Да.

—       И този път ще останеш?

—       Никога повече няма да ви напусна.

—       Толкова дълго чакахме. — Тя отново трябва да избърше очите си. — Бен, иди да разбъркаш соса, ако обичаш.

Момчето забързано изчезва в кухнята.

—       Нещо против да вляза? — пита Итън.

—       Изгубихме те в Сиатъл. После те изгубихме тук.

Не мога да го понеса. Той не може да го понесе.

—       Тереза, погледни ме. — Тя го поглежда. — Никога повече няма да ви напусна.

Тревожи се, че ще го пита какво се е случило. Защо не е мъртъв. Въпрос, от който се е страхувал и за който се е подготвял през целия ден.

Но тя не го задава.

А отваря вратата.

Най-много от всичко се е страхувал да не я види гневна, но под меката светлина на лампата на верандата на лицето й не е изписана горчивина. А малко покруса. Началото на бръчки около устата, които преди ги нямаше. И около тези яркозелени очи, които го бяха покосили преди толкова много години. Много сълзи. Но също и любов.

Най-вече любов.

Тя го придърпва през прага в дома им.

Мрежестата врата се затваря.

Вътре в къщата плаче момче.

Мъж не е в състояние да сдържи собствените си сълзи.

Трима души в свирепа прегръдка, без никакво намерение да се пуснат.

А навън, точно когато се включват уличните лампи, някъде от храстите покрай верандата се разнася звук, равномерен като метроном, на съвършено равни интервали.

Песен на щурец.

Послеслов

Hа 8 април 1990 г. по Ей Би Си беше излъчен пилотният епизод на емблематичния филм „Туин Пийкс“ на Марк Фрост и Дейвид Линч и за известно време загадката кой е убиецът на Лора Палмър хипнотизира цяла Америка. По онова време бях на дванайсет и никога нима да забравя чувството, което ме обхващаше, докато гледах причудливия сериал за зловещо градче е адски добро кафе и великолепен черешов пай, в което нищо не е такова, каквото изглежда.

„Туин Пийкс“ в крайна сметка не бе продължен, невероятният режисьор и актьорите се заеха с други неща, но безспорната магия на онези ранни епизоди ме преследва и две десетилетия по-късно. Поредици като „Северно изложение“, „Зад оградата“, „Досиетата X“ и „Изгубени“ от време на време залитат към онази зловещо красива тайнственост на „Туин Пийкс“, но като цяло така и не успяха да се доближат до него, поне за мен.