Читать «Пайнс» онлайн - страница 132

Майкъл Крайтън

Епилог

Седи в тишината на кабинета си, качил крака на бюрото, изучава месинговата звезда в ръката си и прокарва пръсти по буквите УП в центъра, инкрустирани с някакъв черен камък, може би обсидиан. Облечен е в кафяви дочени панталони и зелена риза с дълги ръкави, също като предшественика си. Платът изглежда нов и прекалено колосан.

За утре има насрочена разширена среща с Пилчър и екипа му, но днешният ден е спокоен.

И странен.

Осем часа седи в притихналия си офис, унесен в мисли. Телефонът го прекъсна само веднъж — по обед Белинда от рецепцията го попита дали иска да му вземе нещо за хапване.

Поглежда към часовника и голямата стрелка се премества на дванайсет.

Пет следобед.

Сваля краката си от бюрото, става, нахлупва каубойската си шапка и прибира месинговата звезда в джоба си. Може би утре най-сетне ще събере сили да си я сложи.

Или може би не.

Подобно на първия ден на всяко ново начинание, този беше наистина дълъг и Итън е доволен, че е свършил.

Хвърля жаден, изпълнен с копнеж поглед към трите стари шкафа за оръжие, излиза от кабинета и тръгва по коридора към рецепцията.

Бюрото на Белинда е покрито с карти.

— Аз изчезвам — казва Итън.

Белокосата жена поставя асо пика и го поглежда с топла усмивка, която по абсолютно никакъв начин не издава коя е в действителност.

—       Как мина първият ден?

— Чудесно.

—       Приятна вечер, шерифе. Ще се видим утре сутринта.

Вечерта е прохладна и ясна.

Слънцето вече се е плъзнало зад планините и се усеща мраз, който може би вещае първата слана за сезона.

Итън върви по тротоара на тихия квартал.

—       Добър вечер, шерифе! — поздравява старец, седнал в люлеещ се стол на верандата си.

Итън докосва шапката си.

Повдига я, сякаш вдига наздравица.

—       Матю! — вика жена някъде наблизо. — Време е за вечеря!

—       Еее, мамо! Само още пет минути!

—       Не, идвай веднага!

Гласовете отекват и заглъхват в долината.

На следващата улица минава покрай общинска градина. Няколко десетки работници се трудят здравата и пълнят големи кошници с плодове и зеленчуци.

Лекият ветрец донася аромат на презрели ябълки.

Накъдето и да погледне, в къщите оживяват светлини и въздухът се изпълва с миризмата на готвени ястия.

През полуотворените прозорци се чува звън на съдове, фрагменти от разговори, отваряне и затваряне на фурни.

Всички, покрай които минава, се усмихват и го поздравяват.

Сякаш е попаднал в оживяла картина на Норман Рокуел.

Пресича Главната и продължава няколко преки по Шеста, докато пристига на адреса, който му с дал Пилчър.

Триетажна викторианска къща, жълта като канарче и е бели корнизи. Най-характерната й черта е прозорецът, оформен като сълза точно под билото на покрива.

През големия прозорец на първия етаж вижда жена до мивката в кухнята, която изсипва тенджера паста в голяма цедка. Парата се вдига на вълни към лицето й.

До като я гледа, сърцето му се разтуптява развълнувано.