Читать «Вкусът на мечтите» онлайн - страница 4
Сара Адисън Алън
Джоузи грабна от най-горната полица късметлийския си червен пуловер и затвори вратата. Навлече го и стисна клепачи. „Махай се, махай се!“ — заповтаря наум като мантра.
Пак надникна в дрешника.
— Много ще ти отива. Спирала за мигли, гланц за устни… Каквото и да било.
Джоузи въздъхна. Май пуловерът временно беше загубил магическото си въздействие. Ами да, все пак цяло лято беше стоял на полицата. „Дела Лий няма да е там, като се върна — каза си. — Щом съм с този пуловер, винаги ми се случват само хубави неща.“ Веднъж спах с него, после три дни поред валя сняг.
— Очна линия? — подхвърли неканената гостенка.
Джоузи й обърна гръб и излезе от стаята.
Новата прислужница на семейство Чирини говореше много зле английски. Бяха я взели след операцията на Маргарет, за да й помага при къпането. Само че Хелена почти не разбираше какво се иска от нея. Сядаше на спуснатия капак на тоалетната чиния и нервно кършеше ръце, докато Маргарет, потопена във ваната, разиграваше пантомима, за да я накара да разбере думата „сапун“. Ето защо в крайна сметка Джоузи се нагърби с тази работа.
В задълженията на Хелена влизаше и пазаруването. Само че още първия ден, като й връчиха списък за покупки и й наредиха да отиде на пазара, тя два часа рида на верандата и сълзите й падаха в саксиите, където след време най-неочаквано поникнаха тайнствени южноамерикански тропически цветя. Ето защо в крайна сметка Джоузи се нагърби и с тази работа.
Хелена само чистеше с прахосмукачка и бършеше прах, готвеше и учеше английски, като клюкарстваше с Маргарет. Стаята й беше на първия етаж и тя разтревожено надничаше в коридора всеки път, когато късно вечер дъщерята на господарката слезеше в кухнята.
Щом влязоха у дома след посещението при лекаря, Джоузи чу бръмченето на прахосмукачката, разнасящо се от втория етаж. Сякаш камък падна от сърцето й. Хелена се занимаваше с почистването, следователно не беше открила Дела Лий.
Помогна на майка си да седне на любимия си стол в дневната, после се качи на горния етаж и завари прислужницата да чисти персийската пътека в коридора.
Приближи се до нея и я потупа по рамото, за да й привлече вниманието. Привлече го и още как! Хелена изпищя и се стрелна по коридора, без дори да се обърне да види кой я е докоснал. Прахосмукачката, която продължаваше да работи, падна на пода и засмука ресните на пътеката.
— Хелена, чакай! — Джоузи хукна подир нея. Настигна я миг преди тя да завие към тясното стълбище към кухнята. — Спокойно. Аз съм.
Жената спря и се обърна.
— Олдси? — измънка озадачено, сякаш очакваше да види другиго.
— Да, аз съм. Извинявай, ако те изплаших. Добре ли си?
Хелена, която се задъхваше, притисна ръка до сърцето си. Кимна и забърза обратно към прахосмукачката. Изключи я, после се наведе да измъкне ресните на килима.
Джоузи се приближи до нея:
— Да те питам, почисти ли стаята ми? Неволно счупих лампата и…
— Аз чисти парчетата. — Прислужницата се изправи, прекръсти се и целуна кръстчето, окачено на шията й. — Днес стая на Олдси особена.
— Особена ли? Видя ли нещо… необичайно?