Читать «Вкусът на мечтите» онлайн - страница 129

Дълго се взираха една в друга. Джоузи бавно вдигна ръка, решена най-после да докосне странната жена.

— Олдси?

Тя бързо отпусна ръка и се обърна. Хелена беше влязла неусетно и стоеше до леглото. Джоузи й махна да се приближи:

— Ела тук. Край на тайните. Искам да се запознаеш с Дела Лий.

Ала когато надникнаха в дрешника, там нямаше никого.

— Дела Лий? — Джоузи се наведе и затършува навсякъде. Чантите и кашончето на неканената й гостенка бяха там, но нея я нямаше. Джоузи дръпна дрехите, после отвори вратата към тайника. Дела не се криеше зад купчините пакетирани храни или зад кулите от кутийки с кока-кола. — Дела Лий! — извика отново, обърна се, огледа стаята, после коленичи да надникне под леглото.

Стана и понечи да излезе, но прислужницата тихо каза:

— Нея вече няма.

Джоузи се извърна и поклати глава:

— Грешиш, тук е. Сигурна съм.

— Нея вече няма.

— Откъде знаеш?

— Въздух. — Хелена дълбоко си пое дъх. — Чист.

— Знаеше, че тя е тук! — отчаяно възкликна Джоузи. — Видя я, нали? Беше от плът и кръв.

— Види нея? Не. Почувствах. — Хелена докосна кръстчето на шията си. — Почувствах твой призрак, Олдси.

Джоузи едва се добра до леглото си. Зави й се свят, тя отпусна глава между коленете си. Хелена седна до нея. След секунди Джоузи се изправи, по лицето й се стичаха сълзи.

— Не е вярно! — възкликна. — Не искам да е вярно!

Прислужницата я прегърна и я накара да сложи глава на рамото й. Беше дребничка, но жилава, от нея се излъчваше първична сила.

— Не плачи, Олдси. Умрели не са умрели. Те само различни. Олдси бъде добре. — Започна да я люлее и монотонно заприпява: — Олдси добре, Олдси добре…

След малко престана да пее, само я люлееше.

— Хелена — промърмори Джоузи, — не се казвам Олдси.

Прислужницата я побутна назад и я погледна в очите:

— Знам, Джоузи. И мое име Марлена.

— Не се ли казваш Хелена?

— Не.

Неволно прихна, макар че сълзите й не пресъхваха. Как бе възможно с Маргарет цяла година да живеят под един покрив с тази жена и непрекъснато да бъркат името й? А Марлена, вместо да ги поправи, също ги беше наричала с имена, измислени от самата нея. Шега, която само тя разбираше.

Прислужницата се усмихна и избърса с палците си сълзите й.

На вратата се позвъни. Марлена се изправи и отиде до прозореца. Загадъчно се усмихна и излезе, без да каже нито дума повече.

Джоузи стана от леглото, приближи се до дрешника и седна на пода. След малко надникна вътре и видя колажа. Дела Лий го беше оставила върху спалния чувал, на който обикновено седеше. Беше изрязала всички снимки от страниците, отбелязани от Джоузи като най-любими. Най-отгоре до надписа BON VOYAGE беше залепила още шест букви, съставящи името ДЖОУЗИ.