Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 14

— Влезе в печатницата — съобщи Ели неспокойно.

— Не разбирам за кого говориш.

— И какви очи има, а? Само че не е хонконгец. — Ама какви ги дрънкаш, Смехурче?

— А ако прокопае тунел под печатницата?

— Че защо му е тунел под печатницата?

— За да задигне романите на българските писатели.

Не устоях повече, привлякох я към себе са и я целунах по бъбривата сърцевидна муцунка.

6. Първа среща с Лорда

Точно в един часа след полунощ бях на улица „Марица“ 12. В джоба ми се намираше заповедта за обиск в жилището на гражданина Иван Бонев, наречен Лорда.

Не разполагах с много време: бях оставил Лорда в бар „Астория“, където, самотен, пиеше уиски, но скоро можеше да бъде тук. Надявах се, че този път не ме е забелязал — бях по-предпазлив, пък и без Ели.

Късата уличка бе потънала в липи и мрак — дечурлигата отдавна бяха изпотрошили лампите наоколо. През завесите на съседната къща се процеждаше синкава светлина. Хора нямаше. Отнякъде долиташе звучното мъркане на Бийтълсите.

Номер 12 представляваше едноетажна сграда с наклонен швейцарски покрив и градинка отпред с дървена ограда. Бутнах портата, тя се поддаде. Пресякох двора по алея от розови храсти. Пясъкът скрибуцаше под обувките ми. Бийтълсите неуморно изпълваха нощта с гъвкавите си ритми. Прекрачих трите стъпала към входа: на вратата имаше стандартна секретна брава. След двайсет секунди бях вътре.

Дръпнах плътната завеса пред прозорците, светнах с фенерчето. Лъчите се плъзнаха по пода, по мебелите, по стените. Чувствувах се спокоен и дори малко Шерлок Холмс.

Първото нещо, което се хвърли в очите ми, бяха няколко гравюри по стените: небостъргачи — черни, устремени към небето, може би Чикаго, може би Ню Йорк. Имаше в тях някакво сурово величие, което напомняше за техния автор. Бяха хубави.

Уредбата в широката стая също като че отговаряше на вида на собственика: проста, почти спартанска, но скъпо елегантна с плътния едноцветен килим и ултрамодерната „функционална“ мебел. Не тя обаче ме интересуваше. Продължих да търся. Вдясно и вляво се очертаваха две врати. Едната ме отведе в кухнята, обзаведена с цяла батарея американски готварски и перални машини и блестящи от чистота съдове. Втората врата вляво беше затворена и тя ми създаде доста труд: ключалката беше от един доста рядък американски модел.

Зад нея обаче намерих онова, което очаквах: едно малко, но прекрасно обзаведено гравьорско ателие, с всичко, за каквото може да си мечтае един художник-гравьор: лъскави ванички за киселини и вода; комбиниран котлон за газ и електричество; никелирани сандъчета, пълни с изумителни колекции от щихели, резци, шила и други непознати за мен инструменти за гравиране; една малка, изящна преса с автоматично регулиращи се валяци и какво ли не още…