Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 9

Точно обратното – той беше загадка, която нямах търпение да разгадая.

Усмихнах се и отворих писмото още в коридора, отивайки на светло до прозореца.

Сладка моя Амбърли,

Толкова много ми липсваш, че направо ме боли. Боли ме почти колкото от мисълта, че се киприш с чудни рокли и похапваш хубава храна. Дори не мога да си представя какво подушваш! А ми се ще да можех.

Мама едва сдържа сълзите си, като те гледа по телевизията. Изглеждаш като Единица! Ако не знаех кастите на всички момичета, нямаше да повярвам, че не сте от кралското семейство. Не е ли странно? Науми ли си човек, може просто да се преструва, че тези цифри не съществуват. Но пък за теб май наистина не съществуват, нали така, Госпожице Тройка?

А като стана въпрос за това, много ми се иска в семейството ни да имаше някоя забравена Двойка, но ти сама знаеш, че няма. Попитах нашите и те казаха, че сме Четворки още от самото начало, и толкова. Единствените попълнения в семейството ни не са особено изгодни. Не ми се ще да ти казвам и се надявам никой друг да не прочете това писмо преди теб, но братовчедката Ромина е бременна. Явно е била влюбена в онзи шофьор от Шеста каста, който кара камиона за доставки на семейство Рейк. Сватбата е този уикенд, така че всички си отдъхнаха. Бащата (ох, защо не мога да си спомня името му?) отказва детето му да стане Осмица, а това е похвално, като се има предвид, че на доста по-възрастни от него мъже не би им мигнало окото. И така, съжалявам, че ще пропуснеш сватбата, но всички тук се радваме за Ромина.

Е, такова е семейството ти в момента. Тумба фермери и няколко закононарушители за цвят. А ти просто бъди красивото, любвеобилно момиче, което винаги си била, и принцът задължително ще се влюби в теб, независимо от кастата ти.

Обичаме те. Пиши отново. Липсва ми гласът ти. Тук всичко беше много по-спокойно с теб, а не го бях осъзнала, докато не ни напусна.

Довиждане засега, принцесо Амбърли. И моля те, не забравяй нас, дребните хорица, когато се закичиш с короната!

Четвърта глава

Марта се беше заела да разплита възлите в косата ми. Въпреки че беше по-къса, сресването ù продължаваше да е трудна задача, тъй като беше доста гъста. Тайничко се надявах да ù отнеме повече време. Това беше едно от малкото неща, които ми напомняха за вкъщи. Ако затворех очи и задържах дъха си, можех да си представя, че Адел прокарва гребена през заплетените ми кичури.

Докато виждах в спомените си леко сивкавите нюанси на дома ми и чувах тананикането на мама над непрекъснатата шумотевица от товарните бусове, някой почука на вратата, връщайки ме в настоящето.

Синдли се спусна към вратата и веднага щом я отвори, направи реверанс.

– Ваше Височество.

Аз станах и кръстосах ръце пред гърдите си, чувствайки се изключително уязвима. Материята на нощницата ми беше толкова фина.

– Марта – прошепнах притеснено. Тя надникна към мен, приклекнала в реверанс.

– Халатът ми. Моля те.

Марта се втурна да го вземе, а аз обърнах лице към принц Кларксън.

– Ваше Височество. Много мило от ваша страна да ме посетите. – Изпълних бърз реверанс и отново покрих гърдите си с ръце.