Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 12

Очите ми се навлажниха, но успях да преглътна сълзите.

– Намирам се в много деликатна ситуация – обясни той. – Просто опитвам да се запозная с положителните и отрицателните характеристики на вариантите, които имам пред себе си.

– И това, че върша работа на Седмица, е от отрицателните, предполагам?

– Абсолютно – отвърна той, но без всякаква злонамереност в тона си. – Затова трябва да си остане между нас. – Кимнах леко. – Имате ли други тайни, които искате да споделите с мен?

Той отдръпна ръката си бавно и отново започна да реже десерта си. Постарах се да направя същото.

– Е, вече знаете, че от време на време ми прилошава.

Той се замисли.

– Да. А каква е причината по-точно?

– Не знам. Винаги съм имала главоболия и понякога изпитвам умора. Условията на живот в Хондурагуа не са особено благоприятни.

Той кимна.

– Утре след закуска, вместо да отидете в Дамския салон, ще се явите в медицинското крило. Държа доктор Мишън да ви прегледа. Сигурен съм, че ще ви помогне.

– Разбира се. – Най-сетне успях да отхапя от сладкиша пред себе си и беше толкова вкусен, че ми се прииска да въздъхна от блаженство. Вкъщи рядко имахме десерти.

– Имате братя и сестри, нали?

– Да, един по-голям брат и две по-големи сестри.

Той направи гримаса.

– Явно у вас е... пренаселено.

Засмях се.

– Понякога. С Адел спим в едно легло. Тя е с две години по-голяма от мен. Толкова ми е странно да спя без нея, че понякога струпвам няколко възглавници до себе си, за да се самозалъгвам, че е с мен.

Той поклати глава.

– Но сега разполагате със свое собствено пространство.

– Да, но не съм свикнала. Всичко тук ми е чуждо. Храната е странна. Дрехите ми са странни. Дори миризмите, макар че не мога да определя защо.

Той остави приборите си на масата.

– Твърдите, че домът ми смърди?

За момент се притесних, че съм го обидила, докато не видях малката закачлива искрица в очите му.

– В никакъв случай! Просто е различно. Явно миризмите на стари книги и окосена трева, и почистващият препарат, който прислужничките използват, се смесват ведно. Направо ми се иска да уловя аромата на двореца в едно шише и да го запазя завинаги.

– Много хора искат да си вземат сувенири от двореца, но за по-странен не съм чувал – коментира ведро той.

– Желаете ли да ви донеса сувенир от Хондурагуа? Имаме първокласна почва.

Той отново опита да потисне усмивката си, като че ли се страхуваше от собствения си смях.

– Много щедро от ваша страна – коментира накрая. – Неприятни ли са ви въпросите ми? Има ли нещо, което искате да знаете за мен?

Опулих очи насреща му.

– Всичко! Кое ви харесва най-много в работата ви? Кои места по света сте посещавали? Участвали ли сте в изковаването на закони? Кой е любимият ви цвят?

Той поклати глава и отново ме удостои с една от съкрушителните си половинчати усмивки.

– Синьо, тъмносиньо. И в общи линии съм посетил всички страни по света. Баща ми държи да познавам обстойно различните култури. Илеа е велика, но млада нация. Следващата стъпка в глобалното ни утвърждаване е съюзяването с по-наложили се страни. – Той се изкиска мрачно. – Понякога си мисля, че на баща ми му се иска да бях момиче, за да ме омъжи за някой изтъкнат управник и да скрепи връзките ни със страната му.