Читать «Съкрушени» онлайн - страница 5

— Ето те и теб. — Ноъл се изкачи по стълбите и потупа Ариа по мократа глава. — Душ ли си взе?

— Ами, да. — Ариа кръстоса краката си, за да прикрие раната на коляното. — Ти къде беше?

Ноъл махна с ръка.

— Изпуших един джойнт.

Ариа се накани да подхвърли един саркастичен коментар, но се въздържа — коя беше тя, че да го съди? Вместо това го хвана за ръката.

— Хайде, да си лягаме.

Когато се пъхнаха под завивките, тя продължи да лежи с отворени очи. Ноъл се размърда до нея, допрял голите си крака до нейните.

— Къде беше, всъщност? — В гласа му се долавяше горчивина. — В бара с Гейлоф?

Ариа се извърна настрани; от порите на тялото й струеше вина, точно както от Ноъловите струеше шнапс. Тя настръхна, предчувствайки скандала. Но след това Ноъл я прегърна и я придърпа към себе си.

— Да се помирим. Това пътуване беше много странно. Аз се държах странно. И съжалявам за това.

Очите на Ариа се напълниха със сълзи. Тя имаше нужда да чуе точно това… но той беше закъснял с около пет часа. Момичето прегърна Ноъл и го притисна силно към себе си.

— И аз съжалявам. — Никога през живота си не беше говорила толкова искрено.

— Няма за какво да съжаляваш — отвърна сънено Ноъл. — Обичам те, А…

Останалото промърмори във възглавницата си, потъвайки в сън. За части от секундата на Ариа й се стори, че той промърмори още нещо. Нещо странно. Но пък Ноъл беше пиян. Дори да беше казал онова, което й се стори, че беше чула, той със сигурност не го мислеше наистина. И тя нямаше никакво намерение да повдига въпроса на следващия ден.

Не искаше никога повече да споменава тази нощ.

На следващата сутрин Хана, Ариа, Ноъл и Майк напуснаха пансиона и отпътуваха към летището. Преминаха през митническата проверка и се запасиха със снаксове и списания за дългия полет към дома. Дори Ариа да изглеждаше паникьосана, Ноъл изобщо не го направи на въпрос. Когато той се оплака от това, че на калпавото летище нямат „Макдоналдс“, тя не му се сопна. Когато Хана и Ариа мълчаха дори повече от обичайното, нито Майк, нито Ноъл го забелязаха. „Просто съм уморена — смятаха да отговарят двете, ако някой ги попиташе нещо. — Пътуването беше продължително. Липсва ми леглото“.

Самолетът имаше сателитна телевизия и след като се качиха на борда, Ариа превключи на СНН Интернешънъл. И внезапно на екрана се появи снимка от имението. Къщата беше още по-разнебитена и порутена, отколкото си я спомняше. „Нахлуване в имението Бренън“, пишеше в долната част на екрана.

Видеоматериалът показа близък план на сенчестите, обрасли в паяжини стаи. След това се появи размазана снимка на „Звездна нощ“… и полицейски скеч на Олаф.

— Това е крадецът, който се е измъкнал заедно с картината, както ни го описа очевидецът, живеещ малко по-нататък по пътя — заяви репортерката. — В момента властите го преследват.

Ариа зяпна изненадано. Олаф е успял да се измъкне?

Хана гледаше ужасено екрана на телевизора. Ситуацията се беше променила. Беше откраднато ценно произведение на изкуството и Ариа беше помогнала за кражбата му. Хана си спомни за случаите на кражба на картини, върху които беше работил баща й, докато все още практикуваше право: дори хората, които знаеха за престъплението, бяха виновни. Сега тя беше такъв човек.